Определение № 276 от 14.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1211/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ЦВМ Трейдинг Тръст”ООД, представлявано от управителя М. Д. Д. срещу Разпореждане от 11.06.2020г. по ч.т.д.№ 818/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е върната частна касационна жалба вх.№ 5057/25.03.2020г., подадена от същото дружество срещу Определение № 776 от 11.03.2020г. по ч.т.д.№ 818/2020г. С последното съставът на САС е потвърдил разпореждане № 40572 от 30.12.2019г. по в.гр.д.№ 82/2010г. на СГС, І г.о. за връщане на подадената от „ЦВМ Трейдинг Тръст”ООД касационна жалба срещу решението по в.гр.д.№ 82/2010г. на СГС. С частната жалба се иска отмяна на разпореждането на САС като неправилно. Поддържа се, че делото не е търговско, а гражданско, заведено в гражданско отделение на СРС, както и че „при произнасяне свръх петитум не важат правилата за обжалване пред ВКС както касаещо търговско или гражданско дело”. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд явно се е произнесъл свръх петитум - по искове по чл.79 и чл.92,ал.1 ЗЗД и не се е произнесъл по предявените искове по чл.45 и сл. и чл.55 ЗЗД. Поддържа, че твърдяната от ищеца фактическа обстановка не е оспорена от ответника, но неправилно е възприета от съда и правните изводи са неправилни. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба, с която е сезиран ВКС е неоснователна. Следва изцяло да бъде споделен изводът в обжалваното разпореждане, че произнасянето на САС с Определение № 776 от 11.03.2020г. по ч.т.д.№ 818/2020г. е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. По отношение преценката за допустимостта на последния е приложима разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК. Законосъобразен е изводът на апелативния съд, обоснован в Определение № 776, че предявените от ищеца „ЦВМ Трейдинг Тръст”ООД, [населено място] срещу „Български народни художествени занаяти”ООД, [населено място] искове касаят отношения между търговци. В съответствие с разпоредбите на процесуалния закон е и констатацията, че на основание разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1,предл.второ ГПК правото на касационно обжалване е ограничено до искове с цена над 20 000лв., а трите предявени от ищеца като частични искове произтичат от преддоговорни отношения по сключване на договор за съвместна стопанска дейност с ответното дружество и всеки един е с цена под 20 000лв. САС се позовал на практиката на касационната инстанция, че търговски дела по смисъла на чл.280,ал.3,т.1,предл. второ ГПК са както изрично посочените в чл.365,ал.1 ГПК търговски спорове, така и делата, образувани въз основа на претенции, свързани с отношения между търговци, възникнали при и по повод упражняваната от тях търговска дейност дори без наличие на сключена търговска сделка. Сигнатурата, под която делото е образувано пред първоинстанционния съд /гражданско или търговско/, не е определяща за преценката по чл.280,ал.3,т.1, предл. второ ГПК и доводите на жалбоподателя, основани на това обстоятелство, са неоснователни. Неясно е съображението, че „при произнасяне свръх петитум не важат правилата за обжалване пред ВКС както касаещо търговско или гражданско дело”. При извода, че за преценката дали делото е търговско е достатъчно спорът да е породен от правоотношения, възникнали при и по повод осъществявана от търговците стопанска дейност и е без значение наличието или не на сключена търговска сделка, твърденията на жалбоподателя за дадена от съдилищата неправилна квалификация на исковете, не е от значение за възможността за осъществяване на факултативния касационен контрол след като цената на иска е под законоустановения минимум. Тъй като са налице предпоставките на чл.280,ал.3,т.1, предл.второ ГПК, изводът в обжалваното разпореждане, основан на разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК е правилен. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.