Определение № 10511 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10493/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. И. Г., чрез процесуалния му представител адв. Д. Миленкова, срещу определение № 32136/13.08.2026г., постановено по адм. дело № 9832/2026г. на Административен съд – София-град, с което жалбата му срещу изричен отказ, обективиран в писмо на кмета на СО-район „Банкя“, при условия на евентуалност срещу мълчалив отказ е оставена без разглеждане и производството в тази част е прекратено. С частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на Административен съд – София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - кмета на СО - район "Банкя", чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Василева, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба, поради което се иска същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящият съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на частната жалба намира, че същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК Административен съд – София - град е оставил без разглеждане жалбата и искане за съдебна защита подадени от М. И. Г., срещу изричен отказ, обективиран в писмо №РБН26-ВК92-310/13.07.2026г. на кмета на район Банкя, Столична община, изготвено по заявление с вх. № РБН26- ВК92-310 от 06.07.2026г., евентуално срещу мълчалив отказ и е прекратил производството по делото. За да постанови този правен резултат административния съд е счел, че от съдържанието на оспореното писмо е установено, че М. Г. е уведомен, че липсва основание за процедиране на заявление с вх. № РБН26-ВК92-310 от 06.07.2026г., поради неприключило съдебно производство. За безспорно е прието, че в писмото се съдържа изразът „липса на основание за процедиране“, но от него не следва волеизявление за спиране или прекратяване на административното производство. Административния съд е приел, че в писмото не е обективирано властническо волеизявление за изричен отказ, а същото е уведомително писмо, което не съдържа разпоредителна част, с която да се определят права и задължения, поради което писмата с уведомителен характер не представляват годен за оспорване индивидуален административен акт и не се формира правен интерес от оспорването му. На следващо място съдът е счел, че писмото не може да се приеме и като мълчалив отказ, тъй като в случая е налице волеизявление, с което не е сложен край на административното производство. Определението е правилно. Правните изводи на съда са законосъобразни и при постановяването им не е нарушен приложимия закон. При установените фактически обстоятелства по делото, съдът правилно е приел, че оспорваното писмо няма белезите на индивидуален административен акт и по съществото си, то има уведомителен характер. Правилни са изводите на съда, че в писмото макар и да е използван изразът „липсва основание за процедиране“, от него не може да се обоснове волеизявление за спиране или прекратяване на административното производство. Обжалваното писмо не съдържа властническо-разпоредително волеизявление и само по себе си не предизвиква промяна в правната сфера на адресата от вид и характер на последиците, визирани в хипотезите на чл. 21 АПК. На следващо място правилно административния съд е приел, че не е налице формиран мълчалив отказ, тъй като е налице волеизявление, с което не е сложен край на административното производство. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143 АПК следва да се осъди, М. И. Г. да заплати на Столична община сумата от 102, 26 евро юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, определено по реда чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,