Определение № 130 от 16.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1973/2018 г.

Подадена е молба вх. № 1025 от 01.02.2019 г. от ищеца „Т.-Б.” ЕАД, гр. Пловдив за възстановяване на сумата 109 983.72 лв., внесена от него по реда на чл. 48, ал. 2 ЗМТА като парична гаранция за спиране изпълнението на арбитражно решение от 10.04.2018 г. по арб. д. № 001/2017 г. на АС при Европейската юридическа палата. Искането за възстановяване на паричната гаранция е аргументирано от молителя с приключване на производството по предявения от него иск с влязло в сила решение, с което атакуваното арбитражно решение е отменено. Ответникът по молбата – „Славцентър Б. – Унд Х. Ге Ем Бе Ха“ (S. B. – Und H. G.), А. – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с оглед данните по делото, приема следното: Молбата е основателна. Предвид обстоятелството, че предявеният от „Т.-Б.” ЕАД, [населено място] иск по чл. 47 ЗМТА е уважен, като атакуваното от него арбитражно решение е отменено с постановеното по настоящото дело окончателно решение № 346 от 31.01.2019 г., следва да се счете, че липсва основание за задържане на внесената от ищеца парична гаранция във връзка с допуснатото обезпечаване на този иск. Ето защо, молбата за връщането й е основателна. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение