Решение № 7589 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9622/2014 г.

Решение № 7589 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9622/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Веселин Димитров, действал като ЕТ "Частна аптека - Веселин Димитров", моли да бъде отменено решение № 248/31.05.2014 г. по адм. д. № 881/2013 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 12/1300375/30.04.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. В защита по същество поддържа, че задълженията определени за 2006 г. са погасени по давност по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 12/1300375/30.04.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с която за периода м. 12.2005 г. - м. 9.2010 г. е начислен ДДС за внасяне 66 018,79 лв с лихви, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи, липсва счетоводна отчетност, липсват и документи, необходими за определяне на данъчната основа. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Твърденията за липса на двустранно подписани документи за предаване на фактурираните лекарства и козметика не са основателни. Значителна част от спорните фактури са подписани от Веселин Димитров, който няма назначени лица по трудов договор, същите не са оспорени в първото по делото съдебно заседание по чл. 193 ГПК и съставляват годно доказателство за предаване на фактурираните стоки на ревизираното лице, тъй като се подкрепят от осчетоводените от доставчиците фактури, начислен данък по тях и осчетоводени приходи по фактурите. Правилен е изводът на съда за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Липсата на заведено счетоводство е потвърдена от вещото лице, с което е установено наличието на обстоятелствата по т. 4, наличието на фактури за доставка на стоки, които не се при получателя, осчетоводени от доставчиците, с начислен и платен данък по тях установява обстоятелствата по т. 2 и 5 от чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни доводите за неправилно определяне на облагаем оборот за периода до м. 12.2005 г., който е включен в ревизията. Законосъобразно в РА е установено наличие на облагаем оборот по ЗДДС към 1.12.2005 г. и са определени данъчни задължения за този период с лихви. Обосновано съдът не е възприел вариантите на вещото лице за изчисление на данъчната основа за облагане по ЗДДС, които включват в изчисленията за достигнат облагаем оборот периодите след 1.12.2005 г., с което се определя невярна данъчна основа за облагане. Законосъобразен съдът е приел, че повторната ревизия е продължение на ревизионното производство по издаване на РА за ревизираните периоди, след като първият РА е отменен при обжалването по административен ред. Едва в касационната жалба се прави възражение за приложение на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС, според който данъкът се смята включен в продажната цена, когато се предлагат стоки - предмет на доставка на дребно в търговската мрежа, каквито са търгуваните от ревизираното лице лекарства и козметични продукти. Съдът е дал указания на жалбоподателя по чл. 171, ал. 4 от АПК, по които жалбоподателят следваше да постави задача на вещото лице да определи дължимия данък за всеки от периодите и лихвите по чл. 67, ал. 3 от ЗДДС, каквато задача не е поставена, поради което възражението не е доказано и не може да бъде разгледано за пръв път едва в касационната инстанция. Неоснователно е и възражението за погасяване на по давност на задълженията за 2006 г. Първата ревизия е започнала на 15.04.2011 г., когато е връчена по пощата заповедта за възлагане на ревизия № 1101194/5.04.2011 г. Първият издаден РА № 12/1200784-В/28.05.2012 г. е отменен с решение № 582/31.10.2012 г. на директора на ДОУИ - Велико Търново и преписката е върната за нова ревизия. Втората ревизия е възложена със ЗВР № 1202530/07.11.2012 г., връчена по пощата на 18.11.2012 г. За м. 1.2006 г. задължението е следвало да се плати на 15.02.2006 г. За него давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече на 1.01.2007 г. С възлагането на първа ревизия на 15.04.2011 г. давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК до издаването на акта, но за не повече от една година. До възлагането на ревизията са изтекли 4 години, четири месеца и 15 дни от давностния срок. На 15.04.2012 г. - преди да е издаден първият РА поради изтичане на една година давността започва да тече отново. На основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК с подаването на жалба против РА давността започва да тече отново на 26.06.2012 г. От 15.04.2012 г. до 26.06.2012 г. са изтекли 2 месеца и 11 дни. Втората ревизия е започнала на 18.11.2012 г., с което се променя основанието за спиране на давността по т. 1. Процесният РА е издаден на 30.04.2013 г. и е обжалван на 3.07.2013 г., когато основанието за спиране на давността се променя по т. 4. От погасителната давност общо са изтекли 4 години 6 месеца и 26 дни за най-стария период от 2006 г., поради което възражението за погасяване на задълженията за 2006 г. по давност е неоснователно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неоснователно, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,