Определение № 51 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2197/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. и Р. М. срещу определение от 03.07.2020 г. по в. гр. д. № 3855/2018 г. на Апелативен съд София, с което жалбоподателите са осъдени на основание чл. 77 ГПК да заплатят по сметка на Апелативен съд София сума в размер на 450 лв. – разноски за експертиза. Жалбоподателите правят оплакване за незаконосъобразност на постановеното от въззивния съд определение и молят то да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Установява се, че въззивниците Д. и Р. М. са останали задължени за заплащане на разноски в размер на 450 лв. – определено от съда в открито съдебно заседание на 15.10.2019 г. възнаграждение за допусната и изслушана по делото експертиза. Тъй като в указания седмодневен срок доказателства за извършено плащане не са били представени, с атакуваното в настоящото производство определение съдът е задължил жалбоподателите да внесат сумата от 450 лв. Въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 77 ГПК. Тя предвижда, че, ако страната остане задължена за разноски за производството, съдът постановява определение за принудителното им събиране. Няма трудности по приложение на цитираното правило. В създадената съдебна практика се приема еднозначно, че съдът може и след постановяване на съдебното решение по делото и в течение на давностния срок принудително да събере от страната дължими разноски, включително държавна такса и възнаграждение за вещо лице. В този смисъл са например определение по ч. гр. д. № 465/09 г. на IV ГО и определение по т. д. № 555/12 г. на I ТО на ВКС. Изложеното мотивира настоящият състав да стигне до извод, че атакуваното определение на Апелативен съд София следва като правилно да бъде потвърдено. Воден от изложеното и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС