Определение № 19 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4639/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр чл. 83, ал. 2 и чл. 95, ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 18131/ 19.10.2018 г. на К. И. Б., от [населено място], срещу определение от 09.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2563/2018 г., с което исканията му за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ във връзка с подадена от него частна касационна жалба, са оставени без уважение. Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Съставът на ВКС, IV- то г.о., предвид данните по делото, намира частната жалба допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, а разгледана по същество за основателна, съображенията за което са следните: Апелативният състав е отхвърлил исканията на Б. след анализ на събрана служебно справка от имотния регистър, като е приел, че молителят е извършвал разпоредителни сделки с недвижими имоти, от които е реализирал приходи, както и че притежава в собственост два недвижими имота в [населено място], ипотекирани и възбранени, както и получени в дял, след делба, земи пак в [населено място]. Съобразявал е също, че Б. е заявил чрез искове права върху още поземлени имоти. Отчел е на база на подадената от страната декларация, че същият притежава и дялове от капитала на търговски дружества и е регистриран като ЕТ, като наложените запори не са пречка дружествата да осъществяват дейност, от която да се реализират приходи. Приел е, че благосъстоянието на Б., въпреки влошеното му здравословно състояние, сравнено със средния стандарт на гражданите в РБ, сочи на достатъчно средства за заплащане на държавната такса в минималния и размер от 15 лв., както и на адвокатско възнаграждение, чийто минимален размер по чл.11 Наредба № 1 – 2004 г. ще е 200 лв. Като съобразил, че целта на ЗПрП е да гарантира равен достъп на гражданите до правосъдие, приел, че тя не оправдава лице с права върху имоти и дружествени дялове, както и осъществяващо дейност като ЕТ, да получи помощ заплащана от НБПП. Релевантните за случая обстоятелства са следните: Искането на К. Б. по чл. 83, ал. 2 и чл. 95, ал. 1 ГПК е във връзка с частна касационна жалба срещу определение № 2069 от 03.07.2018 г. на САС по ч.гр.д. № 2563/2018 г. за потвърждаване на определение № 1468 от 22.03.2018 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 302/2017 г., с което е прекратено образуваното пред него по исковата молба на молителя производство и същото е изпратено по местна подсъдност на Софийския градски съд. Пред Благоевградския окръжен съд Б. е предявил искове за обезщетение за имуществени вреди, в размер на 150 лв., резултат, според твърденията му, от определение № 263563 от 09.11.2017 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 18718/2017 г. за налагане на глоба, както и за неимуществени вреди, в размер 2000000 лв., резултат от съдебни актове, в т.ч. издадени изпълнителни листове, по делата на съпругата му с „Топлофикация София“- АД пред Софийския районен съд. Видно от приложената към молбата на Б. декларация за материално и гражданско състояние, молителят е семеен – в граждански брак от 21.09.2016 г., но при режим на разделност на имуществените отношения. Той е хронично болен, инвалид, с месечен доход от инвалидна пенсия в размер на 238.00 лв., не издържа непълнолетни деца, не получава наеми, притежава дялове в „Кимпекс“- ООД и“ Кимпекс 2000“- ЕООД, като двете дружества не осъществяват търговска дейност, считано съответно от 1994 г и 2003 г., дяловете му са запорирани от 2015 г.,, а ЕТ „Калин Фрукт Калин Божков“ е заличено през 2016 г. От служебно изисканата от апелативния съд справка от агенцията по вписванията се установява, че Б. притежава в съсобственост с Т. Ц. Б., неговата съпруга, апартамент от 108.57 кв. м в [населено място], както и пристройка към вилна сграда в района на Д. (по справката поредни №№: 11 и 12 ), а в индивидуална собственост дворно място, с вилна сграда от 44 кв. м, също в района на Д., [населено място] ( пореден №19), която е ипотекирана и възбранена, а също е и предмет на вписана искова молба, по която Б. е ответник. При така установените факти относно имущественото и гражданско състояние на лицето, може да се направи обоснован извод, че то не притежава достатъчно средства, както за заплащане на държавна такса от 15 лв., така и за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с подадената частна касационна жалба, поради което и двете искания на Б. се явяват основателни. Неправилно апелативният съд е съобразявал доходи от отчуждавания на имоти, реализирани в минал период, при това доста назад във времето. Неправилен е и изводът му, че след като лицето притежава недвижими имоти и води имуществени спорове, то може да си осигури, и то в един бъдещ неопределен момент, средства от тях. Релевантен за определяне на благосъстоянието на лицето, респективно за липсата или наличието на средства, е моментът на подаване на искането. Минали, а и бъдещи несигурни приходи не се вземат предвид. Досежно философията на ЗПрП, в частност на чл. 23 ЗПрП, то тя не е да бъде принуждавана страната да отчуждава или предоставя временно възмездно своето имущество, за да получи достъп до специализирана и задължителна с оглед изискванията на ГПК правна помощ за касационното обжалване, защото точно това противоречи на идеята за достъп до правосъдие залегнала в конституционно признатото и гарантирано право на защита пред съд. Идеята на законодателя, заложена в ЗПрП, е да се обезпечи достъпът до правосъдие по конкретно дело при възникнала нужда т.с тогава когато помощта е необходима, а не в един неопределен бъдещ момент. Като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да се отмени, Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,