Определение № 22 от 07.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2735/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 26604 от 17.10.2024г. на „Бомар Планет Логистик“ ООД срещу решение № 546 от 02.09.2024г. по в.т.д. № 377/2024г. на Апелативен съд – София. С определение № 1918 от 20.06.2025г. по делото жалбата е допусната до касационно обжалване и на 25.09.2025г. е проведено открито съдебно заседание. С междувременно подадена молба вх. № 24007 от 29.12.2025г. на дружеството, чрез управителя Н. В. Н., подписана и от насрещната страна Б. К. Т., съдът се уведомява, че между страните е постигната извънсъдебна спогодба. Поради това дружеството – касатор оттегля касационната жалба и моли делото да се прекрати. Също съгласно молбата Б. К. Т. е съгласен с прекратяване на делото и се отказва от всички разноски, които са му присъдени в предходните съдебни инстанции, както и не претендира такива в касационното производство. Подписите върху подадената молба са нотариално заверени (рег. № 14466 от 29.12.2025г. на нотариус Маргарита Иванчева, рег. № 260 на Нотариалната камара). При така упражненото правомощие по десезиране на ВКС за произнасяне по подадената касационна жалба, касационното производство следва да бъде прекратено. Съгласно чл. 296, т. 2 от ГПК с оттеглянето на касационната жалба от „Бомар Планет Логистик“ ООД и влизане в сила на определението, с което се прекратява делото, в сила влиза и въззивното решение. Б. К. Т. е направил изричен отказ от разноски в касационното производство и касационният съдебен състав не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 4 от ГПК относно разноските. Воден от горното съдът