Решение № 651 от 27.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1695/2026 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба, подадена от В. А. Е., приподписана от адв. Т. Б. срещу решение № 7058/20.11.2025 г. по в. гр. д. № 7799/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 3998/10.03.2025 г. по гр. д. № 38942/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на В. А. Е. против „Уникредит Булбанк“ АД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, да се признае за незаконна и да се отмени заповед № 147/27.05.2024 г. за дисциплинарното му уволнение и да му се присъди обезщетение в размер на сумата 3689,91 лева, за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 28.05.2024 г. - 23.07.2024 г., ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Касационното обжалване е допуснато с определение № 2744 от 27.05.2026 г. за проверка на процесуалната допустимост на постановеното въззивно решение, с оглед твърденията за ненадлежно упражняване правото на жалба. От данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Срещу постановеното решение на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на В. А. Е., е подадена на 13.05.2025 г. въззивна жалба от пълномощника на ищеца адв. С. В. от САК, която го е представлявала по гр. д. № 38942/2024 г. по описа на Софийски районен съд. С разпореждане от 24.09.2025 г. съдията-докладчик във въззивното производство е посочил, че въззивната жалба е нередовна, но за процесуална икономия е предоставил възможност на въззивника да представи пълномощно за адв. В. и да потвърди процесуалните й действия в едноседмичен срок, тъй като приложеното пълномощно /на стр. 102/ е само за производството пред Софийски районен съд. С протоколно определение от 03.11.2025 г., въззивната инстанция е приела, че пълномощното на адв. В. „покрива изискванията на чл. 34 ГПК“, поради което В. А. Е. е надлежно представляван с това пълномощно. Съставът на въззивния съд е приел, че при тази констатация няма пречка да се постанови решение по съществото на спора. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени предявените от В. А. Е. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, като е приел, че ищецът е извършил посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ. Съдът е приел, че преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е предоставил на служителя възможност да даде обяснения по реда на чл. 193 КТ, заповедта за уволнение е мотивирана и се доказва конкретно неизпълнение на трудовите задължения. Допълнил е своите мотиви, че наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно на извършените в продължителен период от време тежки нарушения на трудовата дисциплина, с негативен ефект върху работата на предприятието. В заключение е направил извод, че, с оглед изложените съображения, предявените искове са неоснователни. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е осъдил въззивника да заплати на ответника направените разноски пред въззивната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери обжалваното решение, намира същото за недопустимо, поради следните съображения: Съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В представеното с исковата молба пълномощно /лист 102 от делото пред СРС/, изрично е посочено, че процесуалното представителство се отнася само за производството пред Софийски районен съд. Следователно е налице уговорка, която ограничава действието на пълномощното до представителство само пред първата съдебна инстанция. Ето защо е изключено представителството пред другите съдебни инстанции. Поради което представителната власт на пълномощника адв. В. не включва подаването на въззивна жалба, процесуално действие, което същата, видно от данните по делото, е извършила. Налице е ненадлежно упражняване на правото на въззивна жалба. Правилно съдията-докладчик е констатирал тази нередовност и е предоставил възможност за поправянето й, като е предупредил страната за правните последици при неизпълнение на указанията. Констатираната нередовност не е била отстранена нито в указания едноседмичен срок, нито на по-късен етап. В проведеното открито съдебно заседание, вместо да прекрати производството по подадената въззивна жалба, съставът на въззивния съд е дал ход на устните състезания и е постановил решение по същество на спора. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване както на правото на иск, така и правото на жалба и за наличието й съдът следи служебно. В настоящия случай процесуалното правоотношение пред въззивната инстанция не е възникнало валидно и производството е следвало да бъде прекратено. Като не е сторил това, а се е произнесъл по същество на спора, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а въззивното производство да бъде прекратено. В частта за разноските въззивното решение, имащо характер на определение, не следва да бъде обезсилено. Въззивникът – ищец е дал повод за образуване на въззивното производство с подаването на жалба, съответно насрещната страна е ангажирала адвокат, който в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е изготвил отговор на възззивната жалба, взел е участие в открито заседание, като е изразил становище, както по допустимостта на въззивното производство, така и по съществото на спора. Всички въпроси, свързани с липсата на валидно учредена представителна власт за пред въззивната инстанция, касаят вътрешните отношения между доверител и довереник. В касационното производство касаторът претендира заплащане на сторените разноски, които са в размер на 962 евро без ДДС, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Релевираното от насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно, предвид конкретната фактическа и правна сложност на предмета на производството и обема на извършената работа от процесуалния представител на касатора. Поради това ответникът по касационната жалба – „Уникредит Булбанк“ АД следва да бъде осъден да заплати на касатора направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 962 евро без ДДС. Воден от горното, състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС