Определение № 3641 от 17.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2024 г.

Производството е по реда на чл. 303 ГПК вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от В. З. К. вх.№ 809/202024 г. за отмяна на влязло в сила решение № 417/07.09.2023 г. по гр.д. № 854/2023 г. на РС – Дупница, с което е допусната делба между молителката и Г. Н. Б., при квоти 2/ 3 ид.ч. за първата и 1/ 3 ид.ч. за втората, на УПИ *-*, кв.82 по рег.план на кв.З., [населено място], обл.К. с площ 1360 кв.м., при посочени и съседи в решението, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и гараж. Твърди се с молбата наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като на втората фаза на делбата, от страна на съделителя Г. Б. е бил представен н.а. за продажба на недвижим имот № 144/2004 г., който променял дела на молителката в съсобствеността на делбените сгради на 3/ 3, и който нотариален акт не е бил известен на молителката, не фигурирал и в издадените от общината скица и данъчна оценка. Представя се с молбата и копие от н.а. № 144, т.ІV, рег.№ 5753, д.№ 700/20.12.2004 г. на нотариус А. Р. с № 431 на НК с район на действие РС-Дупница, с който Г. Н. Б. е продала на молителката В. З. К. своите 1/ 3 ид.ч. от масивната жилищна сграда и гараж в гореописания УПИ УПИ *. Насрещната страна Г. Н. Б. оспорва молбата за отмяна с писмен отговор, с възражението, че молителката е страна по представения с молбата за отмяна нотариален акт както купувач, което изключвало и двете възможни хипотези по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, както и че нотариалният акт е вписан в СЛВп и така е публично достъпен, а неотразяването му в скицата и данъчната оценка е следствие на бездействието на молителката като купувач да декларира имота. При проверка допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Новите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на пресъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдяните от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл. 3 ГПК (отм.), и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, то представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр. дело № 106/67 г., ОСГК/. В тази насока е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 62 от 30.01.2009 г. по гр. д. № 2554/2008 г., ГК., І г. о. на ВКС, определение № 225 от 26.07.2017 г. по гр. д. № 2789/2017 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, определение № 190 от 31.10.2017 г. по гр. д. № 1186/2017 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС. В настоящия случай представеният с молбата за отмяна н.акт № 144/20.12.2004 г. не е бил представен по делбеното дело преди постановяване на решението по допускане на делбата, и не е съобразяван при определяне дяловете на двете съделителки в съсобствеността. Същият обективира правна сделка за постройките, предмет на делбеното дело, страна по сделката е самата молителка като купувач, участваща лично, същата е и подписала нотариалния акт, нотариалният акт е вписан в Службата по вписванията на същата дата, видно от направеното отбелязване по него. Молителката не твърди нито порок на сделката, нито порок при съставянето на този нотариален акт № 144/20.12.2004 г., а иска да се ползва от неговите правни последици, доколкото именно с него обосновава молбата си за отмяна, нотариалният акт е и вписван в Службата по вписванията, които факти в съвкупност опровергават довода на молителката, че не е знаела за него. Това сочи, че както сделката, така и документа, са били известни на молителката още тогава, и същата е можела да се снабди с нотариалния акт още преди да подаде исковата молба за делба на 22.05.2023 г., по която е образувано гр.д.№ 854/2023 г. на РС-Дупница, решението по което дело по първата фаза на делбата сега иска да бъде отменено. Молбата за отмяна, подадена на 23.01.2024 г. следователно е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на установения с разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен тримесечен срок, считано от узнаване на новото писмено доказателство-20.12.2004 г., поради което се явява процесуално недопустима и като такава подлежи на оставяне без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: