Решение № 1014 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9699/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Пловдив срещу решение № 7012/5.8.2025г., постановено по адм. дело № 2513/2023г. на Административен съд – Пловдив, с което в производство по тълкуване на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 251 от ГПК е постановено, че „с решение № 11386/30.12.2024г., постановено по адм.д.№ 2513/2023г. на Административен съд Пловдив се отменя одобреният ПУП-ПР за Централна градска част гр.Пловдив и план-схеми „Зелена система“, „Недвижими културни ценности“, „Територии за археологическо проучване“, „Монументални и художествени елементи“, „Водоснабдителни мрежи и съоръжения“, „Електроснабдителни мрежи и съоръжения“, „Електронно снабдителни мрежи и съоръжения“, “Топлоснабдителни мрежи“, „Газоснабдителни мрежи“ и „Комуникационно транспортна“, по отношение ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр.Пловдив, част от УПИ VII-озеленяване и общ.застрояване, кв.156Д по плана на ЦГЧ-Пловдив, проектен [УПИ] жил. стр.,кв.90, което одобряване е обективирано с решение № 225, взето с протокол № 13 от 26.07.2023г. и с решение № 176 прието с протокол № 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет-Пловдив, обнародвани в ДВ бр.75 от 01.09.2023г.“ В касационната жалба се твърди, че с оспореното решение Административен съд Пловдив е тълкувал мотивите на решението и е подменил диспозитива на същото, чието тълкуване е поискано. По този начин недопустимо бил излязъл извън пределите на производството по чл. 251 ГПК. Моли се отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото за ново произнасяне при спазване на дадени задължителни указания. Моли също присъждане на разноски. Ответниците Е. В. З. и К. З. З., в писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат съображения, че е недопустимо по тълкувателен път да се търси изменение на мотивите на тълкуваното решение. Молят оставянето в сила на оспореното в настоящото производство съдебно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че: -предмет на оспорване е бил ПУП-ПР за Централна градска част гр.Пловдив и план-схемите към него; -всички събирани доказателства, административна преписка, експертно заключение са касаели изследването на законосъобразността на спорния ПУП-ПР, който бил одобрен с решение № 176 прието с протокол № 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет-Пловдив, което е изменено с решение № 225, взето с протокол № 13 от 26.07.2023г. и че жалбата била насочена срещу двете решения; -съдът бил изложил мотиви относно законосъобразността на ПУП-ПР; -от извършените процесуални действия, събраните доказателства и изложените в съдебното решение мотиви очевидно било, че вътрешното убеждение на съда е за отмяна на одобрения ПУП-ПР, каквото е било и искането на жалбоподателите; Така постановеното решение е неправилно. В действителност, жалбата с която е бил сезиран Административен съд Пловдив, е насочена срещу двете посочени по-горе решения на Общински съвет Пловдив. С първото е одобрен проект за изменение ПУП-ПР за Централна градска част гр.Пловдив и план-схеми към същото, а с второто е допълнено първото решение като към план-схемите е добавена и план-схема „комуникационно-транспортна“. С определение № 2872/29.11.2023 г., по реда на чл. 218, ал. 3 от ЗУТ, несъобразявайки се със заявеното от жалбоподателите искане, съдът е определил като предмет на делото единствено решение № 225, взето с протокол № 13 от 26.07.2023г., с което се изменя и допълва решение № 176 прието с протокол № 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет-Пловдив, с което се одобрява ПУП-ПР за Централна градска част гр.Пловдив и план-схеми към същото, по отношение собствения на жалбоподателите ПИ с [идентификатор] по КК и КР на Пловдив. Макар, че така определеният предмет се различава от заявения петитум, определението не е обжалвано и същото е добило законна сила. С решение № 11386/30.12.2024г., постановено по адм. д. № 2513/2023г. Административен съд Пловдив е отменил решение № 225, взето с протокол № 13 от 26.07.2023г., с което се изменя и допълва решение № 176 прието с протокол № 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет-Пловдив /следва описание на решение № 176/. Неправилен е изводът на съда, че с решението предмет на тълкуване е отменен се одобреният ПУП-ПР за Централна градска част гр.Пловдив и план-схемите към него. Предмет на обжалване по ЗУТ са актовете, с които се одобряват подробни устройствени планове или техните изменения, а не самите планове. Спазвайки това правило и съобразявайки се с предмета на делото, определен с посоченото по-горе влязло в сила определение № 2872/29.11.2023 г., съдът е постановил диспозитив, с който отменя решение № 225, взето с протокол № 13 от 26.07.2023г. на Общински съвет Пловдив. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, който се ползва със сила на присъдено нещо. Тълкуване се налага в случаите, в които диспозитивът е неясен, а той е такъв когато от него не може да се изведе действителната воля на съда. В конкретния случай, решението на съда е пределно ясно. Вън от всякакво съмнение е, че с решението е отменено единствено решение № 225 на Общински съвет Пловдив, прието с протокол № 13 от 26.07.2023г. Изложеното налага извода, че подадената молба за тълкуване е неоснователна. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение следва да бъде отменено, молбата за тълкуване отхвърлена. С оглед крайния резултат по делото – отхвърляне на молбата за тълкуване, разноски в полза на молителя не следва да бъдат присъждани. Ответниците не са заявили претенция за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,