Определение № 1731 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 357/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Астрал Нюко Х“ АД, гр. Варна, чрез адв. Солакова като процесуален представител, против определение № 13263 от 28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2624/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I-4 „за обществено обслужване“, УПИ II- „за ТРП“ и УПИ IV-5 „за бензиностанция и газстанция“, кв. 601, които се обединяват в нов УПИ V „за смесено предназначение и ТРП“ с предвидено застрояване и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е постановено в противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения за неправилна интерпретация на приложимите законови норми и доводи в подкрепа на извода, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което не са налице основания по смисъла на чл. 159, т. 1 и т. 5 АПК за прекратяване на съдебното производство. Моли определението да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – заместник - кмет на Община Варна (заповед № 1267/ 08.04.2024г. на кмета на община Варна), чрез юрк. Стамова, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател „Астрал Нюко Х“ АД против мълчалив отказ на кмета на община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ I-4 „за обществено обслужване“, УПИ II- „за ТРП“ и УПИ IV-5 „за бензиностанция и газстанция“, кв. 601, които се обединяват в нов УПИ V „за смесено предназначение и ТРП“, кв. 601 по плана на гр. Варна, с предвидено застрояване съгласно представения проект и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че по заявлението на „Астрал консепт“ ЕООД и „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД с вх. № АУ059092/ 26.06.2023г. за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ I-4 „за обществено обслужване“, УПИ II- „за ТРП“ и УПИ IV-5 „за бензиностанция и газстанция“, кв. 601, които се обединяват в нов УПИ V „за смесено предназначение и ТРП“, кв. 601 по плана на гр. Варна, с предвидено ново застрояване съгласно представения проект, е налице влязъл в сила мълчалив отказ, който е пречка за ново произнасяне на административния орган по същото заявление, поради което жалбата се явява без предмет – основание за недопустимост на оспорването по чл. 159, т. 1 АПК. Същевременно съдебният състав стига до извода, че жалбата е просрочена. Излага съображения, че представеният от заявителите проект за изменение на ПУП-ПРЗ е приет с решение по т. 1 от протокол № 5/05.02.2025 г. на Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) на община Варна, публикувано на сайта на общината на 12.03.2025г. и от тази дата за кмета на общината, респ. за оправомощият за това орган, възниква задължения да се произнесе по заявлението в 14-дневен срок съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Непроизнасянето на органа в срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който според съда подлежи на оспорване в едномесечен срок по чл. 149 АПК в ред. до ДВ бр. 63/ 2025г. Този срок изтича на 26.04.2025г., поради което подадената на 23.10.2025г. от „Астрал Нюко Х“ АД жалба е недопустима като подадена след срока. На това основание и при условията на чл. 159, т. 5 АПК производството по делото е прекратено. Крайният извод на административния съд за недопустимост на подадената от „Астрал Нюко Х“ АД жалба и за прекратяване на съдебното производство е правилен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на обжалваното определение. Първоинстнационният съд законосъобразно приема, че по заявлението на „Астрал консепт“ ЕООД и „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД с вх. № АУ059092/ 26.06.2023г. за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ I-4 „за обществено обслужване“, УПИ II- „за ТРП“ и УПИ IV-5 „за бензиностанция и газстанция“, кв. 601 съгласно представения проект, е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Според цитирания текст мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган не се произнася в срок, въпреки че е длъжен да се произнесе с конкретно волеизявление. С оглед характера на производството и обхвата на проекта, кметът на община Варна, респ. оправомощеният от него орган, дължи произнасяне по заявлението при условията на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 135а, ал. 5 ЗУТ, а именно в 14-дневен срок от приемане на проекта за изменение на подробен устройствен план от ОЕСУТ. В случая проектът за изменение на ПУП- ПРЗ по заявление вх. № АУ059092/ 26.06.2023г. е приет от ОЕСУТ на 05.02.2025г. с решение по т. 1 от протокол № 5/ 05.02.2025г. с положително становище, независимо от изразеното особено мнение. Становището на помощния орган не подлежи на съобщаване и самостоятелно оспорване, поради което от датата на решението започва да тече 14-дневният срок по чл. 129, ал. 2 ЗУТ за произнасяне на компетентния орган. В срока, който изтича на 19.02.2025г. (сряда, работен ден), органът не се произнася и по заявлението се формира мълчалив отказ, който подлежи на оспорване в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Разпоредбата е специална и предвижда 14-дневен срок за обжалване на всички индивидуални административни актове по ЗУТ, поради което общата норма на чл. 149, ал. 1 АПК, на която първоинстанционният съд се позовава, е неприложима. Срокът за оспорване изтича на 05.03.2025г., а жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 23.10.2025г., т.е. повече от 6 месеца по-късно, поради което се явява просрочена и съответно - недопустима. Дори да се приеме, че 14-дневният срок за произнасяне на административния орган по чл. 129, ал. 2 ЗУТ следва да се изчисли от 12.03.2025г., когато решението на ОЕСУТ е обявено на сайта на общината, въпреки че законът не въвежда изискване за съобщаване на това решение, то изводът за недопустимост на жалбата при условията на чл. 159, т. 5 АПК остава непроменен. В тази хипотеза срокът за произнасяне на административния орган изтича на 26.03.2025г., а срокът за оспорване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ- съответно на 09.04.2025г. Поради изложеното крайният извод на административния съд за оставяне на жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и прекратяване на образуваното съдебно производство, е в съответствие със закона. Доводите на частния жалбоподател, че срокът за обжалване на мълчаливия отказ е спазен, тъй като следва да се изчислява от 09.10.2025г. с оглед указанията, дадени на „Астрал консепт“ ЕООД с писмо от 09.09.2025г. по реда на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Процедурата по цитирания текст цели да отстрани допуснати нередовности при подаване на заявлението или попълване на преписката с документи. В случая представеният проект за изменение на ПУП- ПРЗ е приет от ОЕСУТ с решение по протокол № 5 от 05.02.2025г. с предложение проектът да бъде одобрен. Това изключва възможността за даване на указания по реда на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ, тъй като на този етап от процедурата компетентният орган дължи произнасяне със заповед съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Аналогични са и аргументите на частния жалбоподател, изложени в молбата от 25.09.2025г. По тези съображения писмото с указания по реда на чл. 5в, ал.1 ЗУТ се явява безпредметно и не може да постави начало на нов срок на оспорване, още повече че същото е изпратено до заявителя „Астрал консепт“ ЕООД няколко месеца след приключване на административно производство, а възраженията в обратен смисъл са неоснователни. Останалите съображения на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 1 АПК поради наличие на влязъл в сила мълчалив отказ, са незаконосъобразни и не могат да бъдат споделени. Липсват доказателства за предходно изпълнение на предпоставките по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, за да се приеме, че такъв отказ е формиран. Образуваното адм. дело № 3026/ 2024г. по описа на Административен съд – Варна, с предмет оспорване на мълчалив отказ по заявлението „Астрал консепт“ ЕООД и „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД с вх. № АУ059092/ 26.06.2023г. за изменение на ПУП – ПРЗ, на което съдът се позовава, приключва поради оттегляне на жалбата, без произнасяне по същество. В допълнение към изложеното, при съобразяване с представените доказателства, следва да се посочи, че за жалбоподателя „Астрал Нюко Х“ АД липсва правен интерес от оспорване на формирания мълчалив отказ –основание за оставяне на жалбата без разглеждане в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК. Дружеството не е заявител, респ. възложител в административното производство, образувано по заявление с вх. № АУ059092/ 26.06.2023г. за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ I-4 „за обществено обслужване“, УПИ II- „за ТРП“ и УПИ IV-5 „за бензиностанция и газстанция“, кв. 601 съгласно представения проект и не е засегнато неблагоприятно от формирания мълчалив отказ, още повече че към датата на придобиване на имотите в обхвата на разработката ([нот. акт], срокът за оспорване на мълчаливия отказ е изтекъл, отказът е влязъл в сила и административното производство е приключило. Поради всичко изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,