Определение № 608 от 26.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3190/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от длъжниците в заповедното производство [фирма], [фирма], [фирма], всички със седалище [населено място] срещу определението от 07.03.2013г. по ч.т.д. № 1207/2013г. на СГС, ТК, VІ-1 състав, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на дружествата срещу разпореждането от 06.06.2012г по ч.гр.д.№ 25110/2012г. на Софийски РС, 38 състав, с което е допуснато незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК. В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. От заявителя в заповедното производство [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва допустимостта на частното касационно производство. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но е недопустима. Атакуваното определение е поставено в производство по чл.419,ал.1 ГПК. Този акт на въззивния съд не е от кръга на подлежащите на касационен контрол. Определението по чл.419,ал.1 ГПК, с което въззивната инстанция се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл.274,ал.3 ГПК. Определението за допускане или недопускане на незабавното изпълнение на заповедта не е свързано с развитието на заповедното производство; то не е преграждащо това производство и с него не се дава разрешение по същество на материалноправния спор относно съществуването на вземането. С определението по чл.418,ал.1 ГПК се разрешава само въпросът за изпълнението на присъденото вземане и последиците, свързани с изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Утвърдената практика на ВКС е, че определението по чл.419,ал.1 ГПК е извън кръга на тези по чл.274,ал.3 ГПК. Определението, с което въззивният съд се произнася по законосъобразността на постановеното от районния съд разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК, е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му, независимо от неточното отбелязване в диспозитива. С настоящото определение само се констатира фактът, че е обжалван акт, неподлежащ на касационен контрол, поради което настоящото определение е окончателно. Предвид на горното, ВКС, ТК, Първо т.о.: