Решение № 3342 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 891/2026 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, чрез юрк. Колева, срещу Решение № 1822 от 18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 297/2023 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в частта, с която по жалба на „ГЕОМЕКС-ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК 128610267, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 0223 от 07.08.2023 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, поправен с АУПДВ № 0223-001/08.08.2023 г., потвърден с Решение № 72-4 от 24.08.2023 г. на директора на ТД на НАП Бургас. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като противоречащ на чл. 112, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г. се оспорва изводът на съда, че при зареждане на едно и също МПС с различни видове горива, компенсацията следва да се счита частично правомерна съобразно вида гориво вписан в свидетелството за регистрация на даденото превозно средство. Твърди се, че в случая е установена по категоричен начин липсата на част от предвидените със закона задължителни условия при осъществяваната от дружеството-жалбоподател търговска дейност в качеството му на разпространител по смисъла на чл. 112, ал. 3 ЗДБ на РБ за 2022г., предоставил компенсации за нарастването на цената на моторни горива. Съдът не е съобразил направените в хода на съдебното производство изрични признания от жалбоподателя /лист 398 от кориците на делото/, че не оспорва констатираните от органа пропуски относно регистрационните номера на МПС, за които е предоставена компенсация, както и относно установеното товарно превозно средство. Твърди се също, че в противоречие с правилото на чл. 171, ал. 5 АПК, съдът не е указал на ответника по делото, че не е предоставил доказателства за това, кое е зареденото товарно МПС и за част от кои зареждания на МПС с невписан или погрешно вписан регистрационен номер на МПС са установените задължения, поради което е формирал изводите си при неизяснена фактическа обстановка, съответно решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е съобразил, че посочените като липсващи в АУПДВ данни се съдържат в други документи, част от административната преписка. Изложени са доводи за неправилно кредитиране на приетата по делото експертиза, тъй като вещото лице е извършило правна квалификация на осъществените зареждания на бензин и газ от МПС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Подробни доводи се излагат и в представено по делото писмено становище. Ответникът – „ГЕОМЕКС-ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, чрез юрк. Монев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. От дружеството е подадено искане с правно основание чл. 176а АПК за допълване и изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: С АУПДВ № 0223 от 07.08.2023 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на „ГЕОМЕКС-ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, на основание чл. 166 ДОПК във вр. с чл. 117 ЗДБРБ за 2022 г., са установени: 1. неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми общо в размер на 4 747,24 лева, заедно със законна лихва в размер на 388,21 лева; 2. дължима законна лихва от 01.08.2023 г. до 07.08.2023 г. в размер на 12,11 лева. С първоинстанционното решение, в обжалваната му част, посоченият АУПДВ е отменен в частта на установеното задължение за възстановяване на неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми, в размер на 4285.81 лв., заедно със законна лихва към 07.08.2023г. в размер 357.80 лв. В останалата част, с която оспорването е отхвърлено, съдебният акт е влязъл в сила. Съдът е приел за безспорно установено, че основната дейност на „ГЕОМЕКС-ИНЖЕНЕРЙНГ" ЕООД е доставка и продажба на горива и горивосмазочни материали, като дружеството стопанисва три бензиностанции за търговия на горива на дребно с регистрирани ЕКАФП, единият от които е на територията на гр. Ямбол, а другите два обекта - в гр. Сливен. Дружеството е подавало декларации по чл. 112, ал. 11 от ЗДБ на РБ за 2022 г. за продажбите на трите обекта, като декларираните суми за предоставени компенсации са му възстановени от държавния бюджет. Въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и събраните писмени доказателства съдът е приел за установено, че за част от МПС, за които органът по приходите е приел, че не отговарят на условията по ЗДБ на РБ за 2022 г. за предоставяне на компенсации, са отговаряли на условията - били от категория М или категория L, били са регистрирани по ЗДвП в този период и са били собственост на физически лица или са били с вписани в СРМПС ползватели физически лица. Въз основа на експертното заключение е установено, че действително част от декларираните от дружеството МПС не попадат в обхвата на чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г., но това не са всички моторни превозни средства, за които е получена компенсация за сумите, както са установени с обжалвания АУПДВ. Вещото лице е установило, че от посочените в акта като неотговарящи на чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г. МПС има една значителна част, посочена в придружаващите заключението таблици, които отговарят на всички условия по чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г. Поради това, като неправилен е възприет изводът на органа по приходите, че всички посочени в АУПДВ МПС не отговарят на изискванията на чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г. Съдът е възприел изготвения анализ от експертизата на представените по делото справки от МВР, съгласно който общият размер на получената компенсация за зареждане на едно и също МПС с различни видове гориво в трите проверявани обекта е 4 203,44 лева, от които правомерно получени са 3 742,01 лева (за зареждания на МПС, съответстващи на вида гориво, вписан в регистрационния талон на МПС), а неправомерно получена е сумата от 461,43 лева (за зареждания на МПС, несъответстващи на вида гориво, вписан в регистрационния талон на МПС). На следващо място административният съд е формирал извод за немотивираност на процесния АУПДВ в частта на констатациите за неправомерно получена компенсация за зареждане на едно товарно МПС с гориво дизел, за което е предоставена компенсация в размер 9.58лв., както и за нарушения, свързани с невписан или погрешно вписан регистрационен номер на МПС. По отношение на посочените като неправомерно получени компенсации общо в размер 620.29лева (9.58лв. - получена компенсация за зареждане на товарно МПС и 610.71лв. - получена компенсация за зареждане на МПС с погрешно вписани регистрационен номер), органът не е индивидуализирал конкретните зареждания с гориво, за които е счел, че неправилно е получена компенсация. Според съда, от представената Справка за зареждания на гориво, за които е получена компенсация (л.30-40 от делото), не може да се установи кое е зареденото товарно МПС, а доказателства за извършена проверка в тази връзка не са представени. Съдът е установил също, че в посочената справка зарежданията на гориво с погрешно вписан или непълен регистрационен номер на МПС и получените компенсации за тях, в общия им размер, многократно надхвърлят сумата по акта. Така констатираните пороци на акта са квалифицирани от съда като съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяната му в посочената част. Решението е правилно. Съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като е установил относимите факти и е изложил мотивирани правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се повтарят /арг. от чл. 221, ал. 2 АПК/. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, представени от третото лице – МВР и констатациите на съдебно-икономическата експертиза, неоспорени от страните, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод относно размера на правомерно и неправомерно предоставените компенсации по чл. 112 ЗДБРБ за 2022 г. за МПС, които са зареждали различни видове горива. Правилно е съобразено заключението на вещото лице, в което като правомерно получени компенсации за зареждания са отчетени тези, които съответстват на вида гориво съобразно посоченото в представените справки от МВР. Зарежданията, които не съответстват на вида гориво съобразно отразяванията в представените от МВР справки са посочени от експерта като неправомерно предоставена компенсация. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е въвел несъществуващо в закона „частично право на компенсация“. В случая административният съд е съобразил констатациите на експертизата, които както се посочи не са оспорени от органа, и правилно е приел като правомерно предоставена тази част от компенсацията, която е за вида гориво, отразено в талона на МПС. Правилен е и изводът на съда за немотивираност на акта, в частта относно установените задължения във връзка с констатирано неправилно или непълно отразяване на регистрационни номера на МПС от „ГЕОМЕКС-ИНЖЕНЕРЙНГ" ЕООД. Конкретно посочване на тези превозни средства, както и на вида на допуснатите неточности в регистрационните номера не се съдържа както в процесния АУПДВ, така и в представените с преписката доказателства. Такива конкретни данни не могат да бъдат извлечени от справките, приложени по делото, както правилно е приел и съдът. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от съда съществено процесуално нарушение в тази насока, изразяващо се в липса на дадени указания по разпределението на доказателствената тежест. Видно е, че с Определение № 452/13.11.2023 г., постановено по първоинстанционното дело, АС Ямбол е дал указания на страните във връзка с разпределението на доказателствената тежест, като е указал на ответния административен орган, че е негова тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По делото обаче не са ангажирани доказателства, които да установяват по несъмнен начин за кои зареждания на МПС с невписан или погрешно вписан регистрационен номер на МПС са установените задължения, както и кое е товарното МПС, за което е неправомерно предоставена компенсация. Този извод не се опровергава от твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя (в първоинстанционното производство), съгласно които дружеството не оспорва част от констатациите на приходния орган. В случая АУПДВ е оспорен изцяло, а съгласно чл. 168, ал. 1 АПК във вр. чл. 166 ДОПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Именно в изпълнение на посочената норма, съдът е установил противоречие на акта в посочената част с процесуалния закон, което е отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. По гореизложените съображения първоинстанционното решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника в касационното производство се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По искането за изменение и допълване на обжалваното решение в частта за разноските: Съобразно чл. 176а, ал. 4 АПК настоящият касационен състав дължи произнасяне по искането на „ГЕОМЕКС-ИНЖЕНЕРЙНГ" ЕООД за изменение и допълване на решението в частта за разноските. С първоинстанционното решение в полза на дружеството жалбоподател, като е приложено правилото за компенсация на разноските, е присъдена сума в размер на 60 лева. Определеното в полза на страната юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер от 130 лв. съобразно чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Неоснователно е искането на дружеството за присъждане на сума в размер на 395 лв., представляваща платена такса за издаване на удостоверение от трето неучастващо в производството лице. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Посочената сума от 395 лв. не представлява нито платена държавна такса, нито съдебни разноски по производството, поради което не се дължи възстановяването й от бюджета на ответния административен орган. С оглед изхода на делото основателно е възражението на дружеството срещу определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, идентичен с този определен в полза на ответника. Като съобрази отменената част от спорния АУПДВ и обема на осъщественото процесуално представителство и правна защита, настоящият касационен състав приема, че в полза на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 200 лв. Също така, основателно е възражението, че разноските, извършени от ответника, в размер на 400 лв. – възнаграждение за вещо лице, не са определени съобразно материалния интерес и изхода на делото. Определеното юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника обаче е в минимален размер съобразно чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради което не следва да се намалява. Поради гореизложеното, решението следва да бъде изменено в частта за разноските, както следва: В първоинстанционното производство „ГЕОМЕКС-ИНЖЕНЕРЙНГ" ЕООД е направило разноски за държавни такси и възнаграждение за вещо лице в общ размер на 460 лв. С оглед изхода на делото му се следват разноски в общ размер на 614,96 лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Същите следва да се превалутират и възлизат в размер на 314,42 евро. Ответникът е направил разноски в размер на 400 лв. – възнаграждение за вещо лице. Съобразно отхвърлената част на оспорването, в полза на НАП се следват разноски 169,16 лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв. Същите следва да се превалутират и възлизат в размер на 86,49 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,