Решение № 10757 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2011 г.

Решение № 10757 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ивайло Тодоров против решение № 592/29.04.2011 г., постановено по адм. д. № 499/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против ревизионен акт (РА) № 150900861/29.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново в частта, в която са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. общо в размер на 112 281,25 лева и лихви върху тях в размер на 71 007,54 лева, потвърден с решение № 243/04.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 4115 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението със законните последици от това. Ответникът в касационното производство- директорът на дирекция "ОУИ" - В. Търново оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор по нея. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът правилно не е взел предвид договорите и разписките за предоставени суми от трети лица, тъй като това са частни документи без достоверна дата, както и не са представени доказателства, че заемодателите са имали финансовата възможност да предоставят в заем тези суми. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил РА, индивидуализиран по горе, с който на ревизирания субект са определени данъчни задължения за данък върху доходите му за периода от 2003 - 2008 години. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е приел наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В резултат на извършената ревизия по този ред, приходният орган е приел в РА, че за 2003 г. ревизираното лице е изразходвало парични средства с недоказан произход в размер на 64 704,70 лева, които са възприети като облагаема данъчна основа по ЗОДФЛ; за 2004 г. е прието, че облагаемата данъчна основа е сбора от изразходваните парични средства с недоказан произход в размер на 248 463,25 лева и дохода от продажбата на недвижим имот в размер на 27 169,95 лева; за 2005 г. отново е прието, че са налице изразходвани парични средства с недоказан произход в размер на 37 450,50 лева, които са обложени; същото е прието и за 2006 г. като за този данъчен период установената сума на изразходваните парични средства с неустановен произход е 5313,80 лева, която е обложена; за 2008 г. сумата на изразходваните парични средства с неустановен произход е 58070,51 лв. която е обложена по ЗДДФЛ. Пред административния съд жалбоподателят е възразявал по законосъобразността на РА като е поддържал, че неправилно не са взети предвид относими обстоятелства като: съществуващото начално положително салдо за 2003 г. набрано от продажбите на недвижими имоти, извършвани през предходни години, получените през ревизирания период суми в заеми от физически лица, погрешното осчетоводяване на сумата по дебита на сметка "Каса" в счетоводството на "Вики-М" ЕООД; реално получената сума от продажбата на недвижим имот на Искра Митова. Административният съд при разглеждане на жалбата срещу РА установява следното: в уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за обстоятелство за преминаване на ревизията към особения ред на чл. 122 от ДОПК е посочена т. 4 на ал. 1 от чл. 122 ДОПК- липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителни осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. В РД като основание по чл. 122, ал. 1 е посочена предпоставката на т. 7 от посочения член-декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, като за 2004 г. е установено и обстоятелството по т. 1 и 2 - до започване на ревизията не е подадена декларация. В РА обобщено е посочено наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В решението на директора на дирекция "ОУИ"-В. Търново установените предпоставки са сведени до визираните в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - получените от ревизираното лице парични средства не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди. Съдът е формирал извод, че РА е валиден и е резултат на законосъобразно проведено ревизионно производство. Прието е, че след съвкупен анализ на събраните данни органът по приходите е установил, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7, а за 2004 и по т. 1 и т. 2 от ДОПК, което е обосновало извода на приходния орган за пристъпване на ревизия по особения ред, което е въпрос на оперативна самостоятелност, неподлежащ на съдебен контрол. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за липса на основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Въз основа на приетата по делото съдебно-графологична експертиза, изследвала подписа за получател в известие за доставяне, с което е изпратено до жалбоподателя уведомлението за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК и установила, че подписът не е на жалбоподателя, съдът е приел, че жалбоподателят не е уведомен редовно за преминаване към определяне на основата за облагане с подоходен данък по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съдът е преценил това като процесуално нарушение, което не е по вина на приходната администрация, както и, че то не е от категорията на съществените. Въз основа на съдържащите се в преписката ИПДПОЗЛ съдът е приел, че жалбоподателят нееднократно и в условията на удължени срокове е имал възможност да депозира исканите писмени доказателства, което той не е извършил. Посочено е от съда, че едва след връчването на РД жалбоподателя е представил документи за получени от него парични средства като заеми или безвъзмездно предоставени средства, както и за получени от него суми от продажба на имоти, които документи са оспорени от ответника относно достоверността им, а жалбоподателят не е извършил пълно насрещно доказване. Съдът е споделил доводите в потвърдителното решение, че въпросните документи не представляват годни доказателствени средства за удостоверяване на получени от жалбоподателя суми през ревизираните периоди, предвид етапа на който се представят. Съдът е направил извод, че след като тези документи не са представени в хода на ревизията, те са новосъздадени за целите на обжалването. Формирал е решаващ извод, че нередовното уведомяване на ревизираното лице по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, не го лишава от правото му на защита, с което той разполага в хода на обжалването на РА в това число и пред съда. Настоящият състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно, тъй като е резултат на допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Установената от съда разнопосочност в сочените от приходните органи предпоставки на чл. 122, ал. 1 в различните издавани от тях актове в хода на настоящата ревизия, макар и да не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила е достатъчна, за да затрудни сериозно защитата на ревизираното лице. В конкретния случай, ревизираното лице е разбрало, че ревизията се извършва по реда на чл. 122 и законовата предпоставката поради която тя се извършва по този ред едва с връчването на РД. Това обстоятелство не е отчетено от съда при преценката му относно достоверността на представените документи с възражението срещу РД. Необоснован е изводът му за недостоверност на представените документи само поради факта, че те са представени след РА. Необходимо е било, съдът да прецени информацията от тези документи сравнявайки я с останалите данни събрани по делото в това число и с данните от документите, събрани в хода на ревизията и едва след това да изведе извода си за достоверността или недостоверността им. От друга страна, съдът не е дал вяра на нито един от представените документи с възражението, а част от тях са нотариални актове, които са официални писмени документи, имащи обвързваща съда доказателствена сила досежно съдържанието им докато не е доказана неистинността му. Съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя относно наличието на положително салдо от продажбата на недвижими имоти към 01.01.2003 г., както и представените във връзка с него нотариални актове за продажби на недвижими имот през предходни години. Това обстоятелство е от значение за спора и е следвало да бъде преценено от съда, в която връзка е било необходимо да се анализира и доколко са налице данни, че получените средства или част от тях от тези продажби са налични и към 2003 г. Видно от РД е, че през ревизирания период най-големите разходообразуващи елементи са вноските в касата на "Вики-М" ЕООД, за които жалбоподателят е поддържал в жалбата си, че сумите са погрешно осчетоводени по дебита на сметка "Каса". В изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е следвало да укаже на жалбоподателя, че не е посочил доказателства за това относимо за спора обстоятелство. Липсват конкретни съображения на съда, от които да се направи извод за верността и правилността на преценката му за отхвърлянето на възражението на жалбоподателя, че получената сума през 2008 г. от продажбата на недвижимия имот на Искра Митова е именно сумата от 64 000 евро. Също така, видно от РД е, че за 2006 г. несъответствието между получените доходи и извършените разходи не е установено за целия годишен период, а само за част от него. След елементарни аритметични изчисления въз основа на данните от таблицата за 2006 г. се установява, че за този данъчен период установените от приходния орган получени доходи от ревизираното лице надвишават направените разходи. Това обстоятелство е следвало да бъде обсъдено от съда от гледна точка на регламентираното в чл. 4, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) и преценено доколко установено несъответствие за част от годишния данъчен период е недеклариран доход. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съдопроизводствени нарушения при преценка на доказателствата, като не е обсъдил и направени относими към спора възражения, което е довело до постановяване на необосновано решение. Допуснатите нарушения са основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския административен съд. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд