Решение № 2499 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11710/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба от Главния архитект на Столична община, чрез юриск. Найденова, против Решение № 33802 от 16.10.2025 г., постановено от Административният съд София - град, 68 с-в, по адм. д. № 11238/2024 г., с което е отменена заповед № САГ24-РА-30-285 от 08.10.2024 г. на Главния архитект Столична община, заместван от арх. К. Цонева, съгласно заповед за заместване № СОА24-РД15-3996 от 02.10.2024 г.. Навеждат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатски хонорар. Ответникът – „Цимент трейд“ ЕООД, чрез адв. Демирева, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното първоинстанционно решение, по жалба на „Цимент трейд“ ЕООД, е отменена като незаконосъобразна заповед № САГ24-РА-30-285 от 08.10.2024 г. на главния архитект на Столична община, заместван от арх. К. Цонева, съгласно заповед за заместване № СОА24-РД15-3996 от 02.10.2024 г., с която, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, във вр. с 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, на оспорващия е наредено в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта да премахне незаконен строеж: Плътна ограда със средна височина 2,20 м, разположена по периферията на ПИ с идентификатор: 68134.1974.4953, в частта, граничеща с ПИ с идентификатор по КККР: 68134.1974.406 и навлизаща в уличната регулация – [улица] о.т. 25 – о.т. 26, изпълнена в отклонение от одобрения проект. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в предвидените от закона форма и съдържание. Административната процедура, установена в чл. 225а, ал. 2 на ЗУТ е възприета за спазена, тъй като констативен акт № 1 от 04.09.2024 г., на който се позовава заповедта е издаден надлежно от компетентни длъжностни лица по смисъла на същата разпоредба. Мотивирано е изложено, че органът-издател е компетентен и е действал в кръга на делегираните му правомощия, тъй като при постановяване на оспорения акт вр. и. д. главен архитект на Столична община е изпълнявал надлежно предоставени му със заповед № СОА24-РД15-3996/02.10.2024 г. на кмета на Столична община, функции по ЗУТ. Установено е, че с разрешение за строеж, № 264/02.10.2018 г. на „Цимент трейд“ е разрешено да изгради, съгласно одобрени инвестиционни проекти, плътна ограда с височина до 2,20 м. и дължина 107,50 м., разположена изцяло в ПИ 68134.1974.4953, УПИ XIII-368, кв. 6, м. [местност]. Въз основа на доказателствата по делото, включително приета съдебно - геодезическа експертиза – основна и допълнителна част, е установено съвпадане между кадастралната карта и актуалния регулационен план, поради което от фактическа страна, съдът е приел за доказано, от една страна, че процесната ограда е изпълнена по имотните граници по кадастрална карта на ПИ 68134.1974.4953 (отреден за УПИ ХІІІ-368, в кв. 6, м. в.з. [улица]), а от друга страна - че кадастралните граници съвпадат с регулационните граници. В следствие на това е изведено, че строежът е изпълнен съобразно одобрените строителни книжа - разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти, като няма промяна в инвестиционните намерения на възложителя, довели до нарушение на ПУП-ПР. Така изпълнената оградата не навлиза в уличната регулация, поради което и от правна страна е изложен решаващият извод за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на основанията по чл. 225, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Решението е правилно. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, допусната е и приета, без възражения, съдебно - геодезическа експертиза – основна и допълнителна част, въз основа на която съдът е извършил фактически установявания по спорните въпроси. Постановено е при изяснена фактическа обстановка и при обсъждане на релевантните за настоящия спор обстоятелства. Касаторът твърди, че при разпита на вещото лице в съдебно заседание на 08.10.2025 г. се е установило, че точките от заснемането на „ГИС София“ ЕООД съвпадат с точките от заснемането по изготвената съдебно - геодезическа експертиза. Поради това оплакването му за неправилност на решението касае противоречие между приетото от съда от една страна съвпадане на данните от двете заснемания с извода на съда, че оградата не навлиза в уличната регулация, при положение, че административния акт е издаден на основание геодезическото заснемане на „ГИС София“ ЕООД. Настоящата инстанция намира констатацията на касатора от разпита на вещото лице за невярна. Вещото лице не е правило изявление, че точките от двете заснемания съвпадат една с друга, а че при оцифряване на регулационния план е установена разлика с текущата кадастрална карта - разликата е под 20 см. В отговора на предходния въпрос експертът уточнява, че „Ако има разлика 20-30 см. между хартията/регулацията и кадастралната карта, която е в цифров вид, то се приема, че съвпадат – наредба 16 …“. Тоест експертът говори за съвпадане между регулационни и кадастрални граници, не за съвпадане между двете геодезически заснемания. Именно в посочения смисъл, точките и от двете заснемания „съвпадат в границите на допустимата точност“. Същото обстоятелство, което вещото лице не променя, а уточнява в разпита си в съдебно заседание, е установено в т. 7 „Анализ между различните източници“, резултатът от който е изложен в приложение 6 от основното заключение и т. 8 „Анализ между различните източници“ от допълнителното заключение. Именно в този смисъл е и финалният извод на заключението: „Анализът доказва съвпадение между кадастралната граница и актуалния регулационен план, съгласно границите на допустимата точност по чл. 18 и 19 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, изм. и доп. Дв. бр. 72 от 31 август 2021.“ Именно от тук е изведен и решаващият извод на първоинстанционният съд, че след като оградата е изпълнена по имотните граници по кадастрална карта, които съвпадат с регулационните граници от една страна и от друга страна е установено, че оградата изцяло попада в ПИ 68134.1974.4953, то следва извод, че оградата не навлиза в уличната регулация и не е налице нарушение предвижданията на действащия ПУП. Този извод, при събраните доказателства и при правилно кредитиране на изготвената и приета, неоспорена от страните, експертиза, настоящата инстанция споделя изцяло. Фактическият състав на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ не е налице. Разпоредба на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ касае единствено нарушения на предвижданията на ПУП. Нейният обхват не покрива нарушения от вида на твърдяното несъответствие на височината на изградените стоманобетонни колони с предвиждането на одобрения инвестиционен проект. Такова отклонение - с оглед техническите характеристики на строежа, съществуващ на място, не можа да бъде подведено под хипотезата на посочената разпоредба. В този смисъл в първоинстанционното решение правилно е отбелязано, че в заповедта липсва посочена правна норма към това фактическо основание. Това я прави незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради липса на правно основание досежно така установеното несъответствие. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи в достатъчна степен изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото присъждане на разноски на касатора не се дължи. С оглед своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски, придружено с доказателства за извършеното плащане, на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1500 лв. с включено ДДС, като посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и да се определи в размер на 766,94 евро с включено в нея ДДС. Претендираните разноски са в минималния размер за този вид дела, поради което възражението на касатора за прекомерността им е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,