Определение № 22 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 234/2008 г.

Производството е по касационната жалба на Г. К. К. от гр. Б. срещу въззивното решение на К. окръжен съд от 11. Х.2007г. по в.гр.д. № 617/2007г., с което е оставено в сила решението на Д. районен съд от 13.ІІ.2007г. по гр.д. № 1357/2005г., с което са отхвърлени предявените от К. срещу Г. Д. К. от с. Д., община К., искове за предаване владението върху 900 кв.м от УПИ * кв.19 по плана на с. Д. и за отмяна на основание чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ на нот.акт № 33/1996г. в частта за тези 900 кв.м. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима, съображенията за което са следните: Съобщение за въззивното решение е връчено на К. на 24. Х.2007г. чрез пълнолетната му дъщеря Т. К., което е в съответствие с разпоредбата на чл.46 ал.2 от ГПК /отм./. Касационната жалба е подадена по пощата на 26. ХІ.2007г., т.е. след изтичането на 23. ХІ.2007г. – петък, работен ден, на 30 дневния преклузивен срок. При това положение въззивното решение е влязло в сила, а касационната жалба е просрочена, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,