Определение № 5508 от 28.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4543/2024 г.

Производството е по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК. Д. В. И. е завела в Районен съд-Берковица искова молба, с която е предявила срещу Община Вършец искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда за отмяна на уволнението си, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 1262 лв. за оставането и без работа. От разглеждане на делото са се отвели всички съдии от Районен съд- Берковица, Районен съд-Лом и от Районен съд-Монтана. С определение № 502 от 28.08.2024 г. по ч. гр. д. №372 по описа за 2024 г. Окръжен съд-Монтана е констатирал, че не може да изпълни процедурата по чл.23, ал.3 от ГПК поради отвод на всички съдии от съдебния район и е изпратил делото на Софийския апелативен съд за определяне на районен съд от друг съдебен район. На свой ред с определение № 2947 от 15.11.2024 г. по възз. ч. гр. д. №2574 по описа за 2024 г. Софийският апелативен съд е приел, че компетентен да се произнесе по процедурата е Върховният касационен съд. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, констатира, че поради отстраняване на съдиите от районните съдилища не може да се формира съдебен състав за разглеждане на делото в рамките на съдебния район на Окръжен съд-Монтана. Ето защо определя Районен съд-гр. Враца като най-близкия териториално и равен по степен съд, който да разгледа делото. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение