Решение № 7890 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11678/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по две касационни жалби. Първата от тях е подадена от Комисия за защита на личните данни/КЗЛД чрез процесуален представител против решение № 3754 от 26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 617/2025г. на Административен съд Стара Загора ,с което по жалба на Ж. И. Р. е отменено решение № ППН-01-439/2023г.от 02.04.2025г. на КЗЛД ,в частта му, с която подадената от Р. жалба с рег. № ППН-01-439/ 31.05.2023г. е обявена за неоснователна по отношение действието на видеокамера № 2 за която се твърди извършване на незаконосъобразно обработване на личните данни и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Решението се оспорва с касационна жалба чрез процесуален представител и от С. К. К.. И в двете касационни жалби се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Желае се отмяната му и постановяване на друго по същество на спора с което решението на КЗЛД следва да бъде потвърдено. Ответникът -Ж. И. Р., не взема отношение по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При разглеждането й по същество установи следното: За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е постановено в предписаната от закона форма; посочени са мотивите- фактически и правни основания за взетото решение; изложени са формираните от органа изводи, като им е придадена и съответстващата законова квалификация. Съдът обаче приема, че с оглед изложените мотиви на органа, съобразени с наличните по административната преписка доказателства е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с неспазване на чл. 35 и 36,ал.1 АПК. Изводът на съда е, че решението на КЗЛД в оспорената част е издадено без да бъдат изяснени в цялост всички факти и обстоятелства релевантни за случая. Допуснатите съществени процесуални нарушения са довели и до нарушаване на материалния закон. Тези изводи на първоинстанционния съд са базирани на следната фактическа обстановка: Административно производство пред КЗЛД е образувано във връзка с препратено по компетентност постановление за отказ да се образува досъдебно производство по описа на РП-Стара Загора, включително жалба и материали по преписка УРИ №1959000-4584/07.03.2023 год., по описа на 01 РУ-Стара Загора, регистрирани в КЗЛД с №ППН-01-439/31.05.2023 г. В самата жалба се съдържали твърдения за незаконосъобразно обработване на личните данни, на жалбоподателката Ж. Р., от страна на лицето С. К., чрез извършване на видеонаблюдение, посредством монтирана, на метална лайсна, на тераса, на третия, последен етаж в северната част на съседната от север на нейния имот сграда видеокамера. Според Р. устройството е инсталирано по начин, по който навлиза по височина в пространството над собствения й имот и притежава съответните технически характеристики да идентифицира лица и обекти на цялата територия на същия този имот, което съществено нарушава правата й. Към жалбата е приложен снимков материал, разкриващ конкретното местоположение на въпросната камера. Към изпратените по компетентност материали е констатирано наличие на сведение от К. чрез което същият не отрича наличието на камера, поставена в собствения му имот, като твърди, че същата е насочена да наблюдава оградата на имота и стопанската постройка в него, а не имота на съседите му. Излагат се съображения, че в действителност е налице законово основание за обработване на лични данни, като самото обработване е законосъобразно и допустимо по смисъла на Регламент /ЕС/ 2016/679. Изцяло се отричат твърденията на жалбоподателката за извършване на целенасочено видеонаблюдение на територията на собствения й имот. Посочва се също, че е налице и втора монтирана камера на западната фасада, на сградата, като и тя е поставена с единствена цел заснемане на собствения на К. имот. Установено е, че на 25.03.2024 год. проверяващ екип от страна на КЗЛД е извършил посещение на място на посочения адрес, съставен е констативен протокол от същата дата, подписан от проверяващите и от С. К., в който са отразени установени от проверяващите обстоятелства и към който е приложен снимков материал. Констатациите на проверяващите са, че се касае за поземлен имот, състоящ се от дворно място и изградени в него две сгради-триетажна жилищна сграда с по един апартамент на етаж и двуетажна къща. К. е собственик на апартамент в жилищната сграда и двуетажната постройка. Имотът на Р. граничи от северна страна, като двата имота са разделени от масивна тухлена ограда, както и от къщата, собственост на К., чиято северна страна е точно на границата между двата имота. Системата за видеонаблюдение се състои от 2 бр. камери /с детайлно описани в акта технически спецификации/, като двете са независими една от друга и се наблюдават и управляват чрез отделни софтуерни приложения. Видно от описанието, камерите имат възможност за промяна на обхвата на видеонаблюдение, доколкото могат да бъдат завъртани във всички посоки в т. ч. и когато бъде включена автоматична функция за проследяване, посредством съответното софтуерно приложение. Системата осъществява запис и съхранение на видеокадри на карта-памет за срок около 15 дни, като след това записите автоматично се изтриват по реда на постъпването им. Достъп до системата имал само К., който е неин собственик и съответно той я е монтирал. Камера №1 била монтирана на метална конструкция на обща тераса, на третия етаж, на жилищната сграда и заснема северната част от двора на имота, къщата на К. и оградата към имота на жалбоподателката. Камера №2 също е монтирана на метална конструкция, на третия етаж и заснема покрива на къщата на К. и малка част от двора на Р.. В акта е посочено, че „при проверка на най-стария запис от камерите се констатира, че Камера №2 е заснемала къщата и двора на имота на жалбоподателката“. Отбелязано е, че посредством системата биха могли да се обработват лични данни на физически лица и в двата имота, като системата не позволява идентификация на физически лица, както и лицево разпознаване. В имота не се извършвала охрана от друго ФЛ/ЮЛ по реда на ЗЧОД. Установени са налични информационни стикери, предупреждаващи за осъществяването на видеонаблюдение на адреса. От страна на С. К. не са били предоставени документи по повод обработването на лични данни, чрез изградената система. Установено е също така, че в хода на производството е изискана информация от РП-Стара Загора във връзка с прокурорска преписка 11652/2021 год. по описа на РП-Стара Загора в отговор на което е получен отговор, че разследването по образуваното досъдебно производство не е приключено, поради което не може да бъде предоставен копие от заключителен прокурорски акт. Предмет на производството е самоволното, но незаконосъобразно събаряне на ограда между двата имота. В административното производство от страна на К. са представени допълнителни писмени доказателства в т. ч. нотариален акт, скица на парцела, съдебно решение постановено от РС-Стара Загора, медицинска епикриза и др. Представено е и допълнително становище от лицето, в което отново се твърди наличието на предпоставките за законосъобразното обработване на лични данни. КЗЛД е постановила частично оспореното решение №ППН-01-439/2023 год. от 02.04.2025 год., като на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД в т.2 е обявила жалбата на Р. срещу С. К. за неоснователна в частта й досежно поставената камера №2. С решението, жалбата по отношение камера №1 е обявена за основателна, като в тази връзка за установено нарушение на чл.5, §1, буква „в“ от Регламент /ЕС/ 2016/679, на основание чл.58, §2, буква „б“ от регламента комисията е наложила корективна мярка - официално предупреждение на С. К., че операциите по обработване на данни чрез камера №1 са нарушили разпоредбите на действащото законодателство. Решението на КЗЛД е оспорено от Р. в частта, с която жалбата й е приета за неоснователна по отношение поставената камера № 2. За да отмени решението в тази част първоинстанционния съд е приел, че административния орган е приел решение опирайки се изцяло на фактическите установявания на проверяващия екип, без да извърши задълбочена и обективна самостоятелна проверка и анализ на относимите факти. Правилни и законосъобразни изводи на съда. Безспорен факт е, че процесната камера № 2 е разположена на метална конструкция на тераса на жилището на К., на трети етаж от жилищна сграда. Периметърът й на заснемане/ установен при проверката на място и снетите кадри от заснемане/ обхваща покрива на сградата, собственост на К. и част от двора на имота на Р.. Административния орган приема, че и двете монтирани камери с оглед техническите си характеристики могат да променят обхвата си на видеонаблюдение; да обработват лични данни на физически лица в имота както на К., така и в имота на Р., като системата на видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд ,че административния орган по никакъв начин не мотивира и обосновава възприетият от него подход при разграничаване осъществяваното видеонаблюдение от двете камери- за камера 1 – заснемаща северната част от двора на имота, къщата на К. и оградата към имота на жалбоподателката- жалбата лаконично е намерена за основателна; камера 2, заснемаща част от двора на Р./ описана най- общо от административния орган като „малка“ /, но позволяваща при заснемане идентификация на физически лица- безкритично и немотивирано е прието, че осъществяваното с тази камера заснемане е допустимо за целите на легитимния интерес на администратора- защита на собствеността и имуществото му. КЗЛД не сочи, с какво частичното заснемане двора на Р. способства за защита легитимния интерес на К.. В случая не е установено допустимата промяна в обхвата на заснемане от страна на камера № 2, позволява ли разширяване периметъра й на заснемане и обхващане и по-голяма част от имота на Р.. Отговор на тези въпроси следва да бъде даден при новото разглеждане на преписката. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Съдът не дължи произнасяне за разноските пред касационната инстанция, тъй като такова искане не е направено от ответната страна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,