Определение № 536 от 12.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2760/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 2528 / 16.10.2014 год. по ч.гр.д.№ 3554 / 14 год. на Софийски апелативен съд, с което частна жалба вх.№ 2123 / 18.06.2014 год. против определение № 1702 / 17.04.2014 год. по гр.д.№ 589 / 2013 год. на Благоевградски окръжен съд, е оставена без разглеждане, като недопустима,поради липса на правен интерес на конкретния жалбоподател от обжалването. Последният навежда,неетично и нелогично окачествени като „корупционна практика„, обстоятелства, свързани с последващи постановяването на атакуваното определение действия по съобщаването му, конкретно – съобщаването му на [фирма].Навежда и доводи за несъобщаване на определение от 18.10.2013 год. по гр.д.№ 589 / 2013 год. на Благоевградски окръжен съд, нямащо отношение към преценката на съда за недопустимост. Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба като неоснователна, поддържайки изводите на Софийски апелативен съд, че [фирма] няма правен интерес от обжалване на определение № 1702/17.04.2014 год. по гр.д.№ 589 / 2013 год. на Благоевградски окръжен съд, защото то е постановено по молба с правно основание чл.248 ГПК на съвършено различен правен субект - [фирма]. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна – адресат на атакуваното определение и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Производство по гр.д.№ 589/2013 год. на Благоевградски окръжен съд е инициирано от [фирма] и има за предмет искане за отмяна на разпореждане на ЧСИ за връщане на подадена от същото дружество жалба, с правно основание чл.435 ГПК,срещу действията на ЧСИ. [фирма] е подало жалбата, твърдейки легитимация на „трето лице„,засегнато от изпълнителните действия. В изпълнителното производство взискател е [фирма], а длъжник - настоящият жалбоподател [фирма]. [фирма] е подало молба по реда на чл.248 ГПК за допълване определението на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено разпореждането на ЧСИ за връщане на жалбата с правно основание чл. 435 ГПК на същото дружество.Молбата по чл.248 ГПК е оставена без разглеждане ,като просрочена. Определението за това - № 1702 / 17.04.2014 год. по гр.д.№ 589 / 2013 год. на Благоевградски окръжен съд – е обжалвано както от претендиращото присъждане на разноски дружество - [фирма], така и от [фирма]. Предмет на тук атакуваното определение е частната жалба на [фирма]. Частната жалба е неоснователна. Същата по начало не съдържа адекватни доводи по предмета на атакуваното определение. Правилни са съображенията на въззивния съд, че като не е инициирало производството по чл.248 ГПК,а дори има формално качеството на ответна страна в същото,дружеството жалбоподател не е придобило и потестативното право на жалба срещу определението по молбата по чл.248 ГПК,подадена от [фирма].Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост,за която съдът следи служебно, и в случая не е налице, тъй като се предпоставя от начален интерес за присъждане на разноски, какъвто и до подаване на частната жалба срещу опр. № 1702/04.2014 год. по гр.д.№ 589/2013 год. на Благоевградски окръжен съд [фирма] не е демонстрирало. Евентуални общи материални интереси на двете дружества или съвпадане качеството на съдружник за едни и същи физически лица в двете дружества, не са от естество да обусловят паралелен правен интерес на [фирма]. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение