Определение № 9348 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. М. М. от [населено място], общ.Антоново, обл. Търговище, подадена чрез процесуален представител адв. С.Маринова, против определение № 1478 от 28.08.2025 г., постановено по адм. д. № 419/2025 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (Гражданския процесуален кодекс), вр. чл. 631 и чл. 633 ГПК, вр. чл. 144 от АПК производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване, отправено с определение № 500/03.02.2025 г. по адм. дело № 1559/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, по което е образувано дело С-116/2025 г. на СЕС. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска същото да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира направените по делото разноски – заплатена Д.Т. и адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – директор на ТП на НОИ - Търговище, в писмено становище, депозирано в срока по чл. 232 от АПК, счита частната жалба за неоснователна. Иска обжалваното определение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд Търговище е образувано по жалба от С. М. М. от [населено място], общ.Антоново, обл. Търговище срещу Решение № 1040-25-114 от 29.07.2025г на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-732-9/03.06.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Търговище. С това разпореждане на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 на частния жалбоподател е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 25,38 лв. дневно за периода 04.07.2024 г. - 03.03.2025 г. Осигурителният доход, от който е определен размерът, е за периода от 01.07.2022 г. до 03.07.2024 г. и включва доход, реализиран в България, преди последната трудова заетост във Франция. С определението, предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред настоящата съдебна инстанция, първоинстанционният съд е спрял производството по делото с позоваване на отправено преюдициално запитване от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 1559/2024г, по което е образувано дело С-116/25г на Съда на ЕС, с предмет искане за тълкуване на разпоредбите на чл.62 §.1 и §.2 от Регламент № 883/2004 г., като според запитващия съд приложената от осигурителния орган разпоредба на чл. 58б, ал. 4 КСО не може да се разглежда като легитимна дерогация на приложението на член 62, § 1 и § 2 от Регламент № 883/2004, съгласно условията, предвидени в § 3 на същия член. В обжалваното определение са изложени мотиви, че предметът на адм. дело № 1559/2024г по описа на Административен съд - Благоевград е сходен с предмета на адм. дело № 419/2025г по описа на Административен съд-Търговище, поради което съдът счита, че произнасянето на СЕС по дело С-116/25г има значение за правилното решаване на спора по висящото пред него дело. Определението е валидно, допустимо и правилно. Образуваното дело пред СЕС касае изчисляването на размера на обезщетенията за безработица в условията на координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз, какъвто е и предмета на оспорване пред Административен съд – Търговище във връзка с придобит от жалбоподателката осигурителен стаж във Франция и значението му за определяне на дължимото ѝ от осигурителните органи на НОИ парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Отчитайки задължителния характер на решенията на СЕС (чл. 633 ГПК) съдът е приложил точно процесуалната норма, съобразявайки наличието на висящо съдебно производство по преюдициален за спора по адм. дело № 419/2025 г. въпрос. Предвидената възможност за контрол на постановеното определение отчита факта, че преюдициалното запитване е направено от друг съд. Наличието на преюдициален за производството спор е отрицателна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване, която налага спиране на делото до приключване на обуславящия за него спор. Действайки по този начин, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Претендираните от страните разноски следва да се съобразят при произнасянето по същество с краен съдебен акт по спора, доколкото настоящето частно производство не слага край на висящността на спора по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение