Определение № 751 от 10.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 243/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. К. И. Б., процесуален представител по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Н. С. А., против определение № 686/30.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 385/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е обезсилено постановеното от Районен съд – Кюстендил, в производство по чл. 422 ГПК вр.с чл.410 ГПК, определение № 691/17.05.2024 г. по гр.д.№ 1998/2023г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на настоящата жалбоподателка по реда на чл. 248 ГПК, за осъждане ищеца „АПС Бета България„ ЕООД, с оглед изхода на делото, да й заплати възнаграждение, в размер на 800 лева, за предоставена на ответницата Н. А. правна помощ в производството по ч. гр.д. № 1325/23 г. на Районен съд – Кюстендил / заповедното производство, възражението на длъжника по което е основание за образуване на производството по гр.д.№ 1998/2023 г. на Кюстендилски районен съд /. Жалбоподателката оспорва извода на въззивния съд, за недопустимост на произнасянето на Районен съд – Кюстендил по молбата й с правно основание чл. 248 ГПК и моли въззивното определение да бъде отменено, а делото – върнато на Окръжен съд – Кюстендил, за произнасяне по съществото на частната й жалба. Не споделя съображенията на мнозинството на въззивния състав, че компетентният да се произнесе в производството по чл.422 ГПК съд не е компетентен да се произнесе по молбата й, за присъждане на адвокатско възнаграждение за защита на страната в заповедното производство, след като не е представлявала Н. А. в исковото производство по чл. 422 ГПК. Насетне се цитира съдебна практика, относима към процесуалната легитимация на самия пълномощник, осъществяващ представителство по реда на чл. 38 ЗАдв., а не на страната, която представлява, да претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответната страна „ АПС Бета България „ ЕООД – оспорва частната жалба, със съображения по основателността на искането по чл. 248 ГПК, предвид прекомерност на размера. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, предвид следното: Производството по чл. 422 ГПК е с цена на предявените искове под минималния законодателен праг за касационно обжалване по граждански дела - 440,93 лева претендирана главница и 42,93 лева – претендирана мораторна лихва. Решението по делото не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Непротиворечива е практиката на касационна инстанция, че чл. 274, ал. 4 ГПК намира приложение и в производството по чл. 248 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение