Определение № 9236 от 04.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2023 г.

Образувано е по частна жалба от „ЯНЕВ КЛИНИК“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес: гр. Димитровград, ул.“Отец Паисий“ № 8, ет.2, подадена чрез пълномощника адвокат проф. И. Русчев, д.н., срещу Определение № 628/22.06.2023 г. на Административен съд - Хасково по АД № 287/2023г. С оспореното определение е отменено определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.05.2023 год. за даване ход по същество, оставена е без разглеждане жалбата на „ЯНЕВ КЛИНИК“ ЕООД, гр. Димитровград, подадена против Уведомително писмо на директора на РЗОК – Хасково за отчетен период – м. януари 2023г., в частта му на раздел I.“Отхвърлена от заплащане дейност – амбулаторни листове, отхвърлени от медицински и финансов контрол“, и е постановено прекратяване на съдебното производство по делото В частната жалба са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в насока, че правоотношенията между касац.жалбоподател и НЗОК във връзка със сключения договор се развиват между страни, които не са равнопоставени и при сключване на индивидуалния договор НЗОК действа като административен орган, имащ контролни и санкционни правомощия, а не като субект на гражданското право, от което следва извод, че отношенията между страните се регулират от властнически метод. Твърди се, че оспореното уведомително писмо представлява волеизявление на адм. орган по смисъла на §1 от ДР на АПК, т.к. с него се създава едностранно задължение за оспорващото лечебно заведение да оформи кредитно известие за определена сума в изрично определен срок, в резултат на което се засягат негови права и законни интереси, както и че при неизпълнение на горното задължение за лечебното заведение ще настъпят неблагоприятни правни последици – РЗОК няма да заплати медицинската помощ, което е предвидено в действащата Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ. Развити са съображения, че се касае за спор между страните във връзка с изпълнение на сключен между тях административен договор, който съобразно чл.128, ал.1, т.3 от АПК е подведомствен на административните съдилища. Наред с доводите, че се касае за административен акт, подлежащ на обжалване, са изложени и подробни съображения за неговата незаконосъобразност и се оспорват мотивите, изложени от първоинстанционния съд. В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанциония съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на направените за касацоинното оспорване разноски. В срока и по реда на чл. 232 АПК е постъпило възражение от директора на РЗОК – Хасково, в което се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Развити са доводи, че месечните известия и справки на РЗОК по двустранно сключения индивидуален договор с изпълнителя на първичната извънболнична медицинска помощ не съдържат волеизявление за отказ за заплащане на дейностите, а имат само уведомителен характер във връзка с предстоящи плащания. Такъв е и характерът на процесното уведомително писмо, доколкото с него не се налага санкция или отправя писмена покана за неоснователно получени суми. Налице е спор за изпълнение на договорни задължения, а не във връзка с приложение на административноправни норми. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.80 от ЗЗО и твърди, че определението на Административен съд - Хасково е правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „ЯНЕВ КЛИНИК“ ЕООД – гр.Димитровград, представлявано от управителя д-р Г. Янев, срещу Уведомително писмо на директора на РЗОК – Хасково за отчетен период – м. януари 2023г., в частта му на раздел I.“Отхвърлена от заплащане дейност – амбулаторни листове, отхвърлени от медицински и финансов контрол“. Първоинстанционният съд приел, че няма налице административен акт като годен предмет на жалбата, поради което я оставил без разглеждане и е прекратил производството по нея. Съображенията са, че в Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 год. и индивидуалният договор, сключен между касационния жалбоподател и НЗОК, а именно Договор № 260393/07.2.2020 год., е налице идентична регламентация за отчитане и заплащане на оказаната първична извънболнична медицинска помощ, в това число изпращането от РЗОК по електронен път на изпълнителя на месечно известие, съдържащо потвърдената за заплащане дейност и отхвърлената от заплащане такава. Процесното уведомително писмо е именно такова месечно известие, което има уведомителен характер и не съдържа отказ за заплащане на дейността. В чл.206, ал.14 от Националния рамков договор и чл.35, ал.13 от Договор № 260393/07.2.2020 год. е регламентирана възможността да бъдат подадени възражения срещу месечните известия, които се разглеждат и решават от РЗОК само след контрол. Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за правилно. Несъмнено между страните е налице сключен административен договор, който подробно регламентира правата и задълженията на страните. Едно от задълженията на възложителя по договора, представляван от директора на РЗОК, регламентирано в чл.35, ал.9 от индивидуалния договор е след окончателната обработка за отчетен период да изпрати по електронен път през информационната система на НЗОК месечно известие, съдържащо отхвърлената и одобрената за заплащане дейност и съответните основания за отхвърляне. Месечното известие в частта му, в която е посочена отхвърлената за заплащане дейност, не е равнозначно на отказ от заплащането й. Това е така, защото и в Националния рамков договор, и в индивидуалния такъв е предвидена възможност за подаване на възражения, които подлежат на решаване от РЗОК. Тоест следва да се приеме, че месечните известия и справки, изготвени и подписани от директора на РЗОК като представляващ възложителя по двустранно сключения договор с изпълнителя на болнична/извънболничната помощ, не съдържат волеизявление за отказ от заплащане на дейностите, а имат уведомителен характер във връзка с предстоящи плащания. Издадените справки не са актове, с които се налагат санкции или писмени покани за неоснователно получени суми. Касае се за спор относно реалното изпълнение на договорни задължения от страна на изпълнителя, а не относно прилагане на административноправни норми. Съгласно чл. 80 от ЗЗО споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред, ако не се стигне до съгласие чрез арбитраж. Цитираната разпоредба се отнася за всякакво неизпълнение на договорите, извън актовете по санкциониране. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил съдебното производство. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,