Определение № 6 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5399/2016 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за отмяна на решение № 113 от 22.07.2016г. по гр.д. № 5787/2015г. на Върховния касационен съд, ІVг.о., с което е признато за незаконно уволнението на Д. Г. Г., извършено със заповед № РД-15-702 от 18.07.2013г., издадена от министъра на земеделието и храните, като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отменена, Д. Г. е възстановен на заеманата длъжност - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 9 135лв. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК като се сочи ново обстоятелство, удостоверено с писмено доказателство, а именно: писмо изх.№ № 04.08-81/18.07.2013г., което установява съгласуване на уволнението от министър-председателя. Молителят сочи, че се е снабдил с новото доказателство по време на висящността на процеса през ВКС. Молбата за отмяна е подадена 27.07.2016г. и срокът по чл. 305 ал.1,т.1 ГПК е спазен. По молбата е внесена държавна такса. Ответникът Д. Г. Г. в писмения си отговор намира молбата за неоснователна. При горните констатации молбата се явява допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.