Определение № 2262 от 20.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2722/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. В. против разпореждане № 1680/18.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 1698/2022 г. от съдия-докладчик от Окръжен съд – Бургас. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане е върната подадената касационна жалба против решението на въззивната инстанция, като подадена след изтичането на преклузивния едномесечен срок. Видно от данните по делото, пред въззивната инстанция жалбоподателят се е представлявал от определения му служебен адвокат, назначен по реда на чл.95 ГПК. Във въззивната жалба, като съдебен адрес е посочен адреса на служебния адвокат, на който адрес е връчено и постановеното въззивно решение, като връчването е извършено на 17.03.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 ГПК, когато страната е посочила съдебен адресат, връчването се извършва на това лице или на представител. Това връчване се счита за лично връчване, съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК, поради което и с оглед осъщественото на съдебния адресат връчване на 17.03.2023 г. се счита за лично връчване и от тази дата тече едномесечния преклузивен срок за подаване на касационна жалба против постановеното въззивно решение. Последващите действия на страната и на служебния адвокат, излазяващи се подаване на молби за лично връчване не променят началната дата за срока по чл.283 ГПК. Касационната жалба е подадена на 17.05.2023 г., т.е. след изтичането на този преклузивен срок, поради което правилно и законосъобразно съдът е върнал жалбата, като просрочена. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС