Решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2010 г.

Решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Д. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № IV-42 от 17.05.2010 г. по в. гр. д. № 609 по описа за 2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 21 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 6019 по описа за 2009 г. на Районен съд Бургас и вместо това е постановено друго, с което е осъден Р. Д. С. да заплаща на Н. Р. С. месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от 27.08.2009 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като е отхвърлен иска в останалата му част до предявения размер от 200 лв. и са присъдени следващите се такси и разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на иска. С определение № 209 от 21.02.2011 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставения въпрос дали е безусловно задължението на родителя да изплаща издръжка по чл. 82, ал. 2 от СК (отм.) - сега чл. 144 от СК - на негово навършило пълнолетие дете, когато то не може да се издържа от доходите си или от използване на имущество и учи във висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст, ако издръжката съставлява особени затруднения за родителя. В съдебно заседание страните не се явяват и не изразяват становище лично. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: На въпроса, по който е допуснато касационно обжалване вече е даден отговор в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/10 г. на III г. о., в което е прието, че задължението на родителя да изплаща издръжка по чл. 82, ал. 2 от СК (отм.) на негово навършило пълнолетие дете не е безусловно. За да е основателен иска - трябва да се установи, освен че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение и че не може да се издържа от доходите си или от използване на имущество, още и че даването на издръжка не създава особени затруднения за родителя. Той трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка и след приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили пълнолетие свои деца, така че да може без особено затруднение да отделя средства за навършилото пълнолетие дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, от семейното положение, здравословното състояние, начина на живот на задълженото лице. В случая е било установено, че ответникът получава месечно трудово възнаграждение от 251.46 лв., има друго семейство и още един син /освен ищеца/ - Д. Р. С., роден на 3.01.1993 г. Ищецът е на 21 години, учи редовно в Икономически университет В., като обучението му е с продължителност до 06.2013 г. Няма данни ищецът да може да се издържа от доходите си или от имуществото си. При тези факти - въззивният съд е приел иска за частично основателен с мотива, че задълженото лице е в трудоспособна възраст и е способен да реализира допълнителни доходи. От тук е извел извод, че издръжката не би съставлявала особено затруднение за него. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Както вече беше посочено - преценката дали издръжката съставлява особено затруднение е конкретна /ППВС № 5/70 г./ и тя следва да бъде направена съобразно установените факти по делото. При положение, че ответникът е с месечен доход в общ размер от 251.46 лв. /който е около минималния за страната/, има семейство и друго дете, което не е навършило пълнолетие, за което също трябва да се грижи - следва да се приеме, че ответникът не разполага със средства, които да може без особено затруднение да отделя за своето вече навършило пълнолетие дете. Ирелевантно в случая е, че родителят е в трудоспособна възраст и теоретично би могъл да реализира допълнителни доходи, тъй като искът е за издръжка на пълнолетно дете и за него теоретично могат да се посочат същите доводи. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е стигнал до друг извод, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение