Определение № 198 от 15.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2413/2019 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6372 от 14.08.2020 г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за освобождаване на внесеното по сметка на ВКС обезпечение в размер на 31 000 лв. за спиране на изпълнението на въззивно решение № 169 от 10.07.2019 г., постановено по в.т.д. № 334/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, срещу което е била подадена касационна жалба, и превеждането му по посочената в молбата банкова сметка с титуляр застрахователното дружество. Искането е обосновано с постановено от състав на ВКС определение, с което обжалваното въззивно решение не е било допуснато до касация, и с твърдение, че образуваното за принудителното събиране на сумата изпълнително дело № 20198950401651 по описа на ЧСИ Л. С. е приключено поради изплащане на задължението от страна на длъжника. За доказване на това обстоятелство са представени платежно нареждане за внесена на 21.07.2020 г. по сметка на съдебния изпълнител сума в размер на 55 887.19 лв. с посочено основание за извършеното плащане номерът на изпълнителното дело и съобщение от ЧСИ Л. С. за приключване на изпълнителното дело. Насрещната страна по молбата – И. Д. С., чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище, че внесената гаранция следва да бъде върната на застрахователното дружество, доколкото същото е погасило задълженията си към него и му е изплатило цялата дължима сума. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, взе предвид следното: С определение № 394 от 19.08.2019 г. по ч.т.д. № 1910/2019 г. по описа на ВКС на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК и след констатация, че касаторът е внесъл по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на присъдената сума от 31 000 лв. и същата е постъпила по съответната сметка на ВКС, е постановено спиране на изпълнението на решение № 169 от 10.07.2019 г., постановено по в.т.д. № 334/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта му, с която е отменено решение № 286 от 05.04.2019 г. по т.д. № 1315/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен искът за разликата между присъдените в обезщетение 60 000 лв. и сумата от 91 000 лв., като застрахователното дружество е осъдено да заплати на И. Д. С. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 31 000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума от 23.07.2014 г. до окончателното й изплащане. С определение № 389 от 04.06.2020 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, чието изпълнение е било спряно, в обжалваната му пред ВКС част. Поради това, обжалваното въззивно решение е влязло в сила, а изпълнението му – възобновено по силата на закона. Към молбата си молителят представя доказателства за изплащане чрез ЧСИ на присъдената сума в полза на ответника по касация – взискател по изпълнително дело № 20198950401651, и за приключване на изпълнителното производство поради погасяване в цялост на дължимите суми. С постановяване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на атакуваното съдебно решение, въззивният съдебен акт е влязъл в сила и е отпаднало основанието за задържането на внесеното обезпечение, а с оглед на приложеното платежно нареждане за внесена от застрахователя на 21.07.2020 г. по сметка на съдебния изпълнител сума в размер на 55 887.19 лв. с посочено основание за извършеното плащане номерът на изпълнителното дело, съобщението с изх. № 12662 от 23.07.2020 г. от ЧСИ Л. С. за приключване на изпълнителното дело поради погасяване на дълга, както и постъпилото становище от насрещната страна, следва да се приеме, че изискуемото парично задължение, произтичащо от влязлото в сила въззивно решение, към настоящия момент е погасено изцяло. Поради това, сумата от 31 000 лв., внесена като обезпечение и намираща се понастоящем, видно от бележка на счетоводния отдел, по банковата сметка на ВКС, няма пречки да бъде възстановена на вносителя. Предвид изложеното, молбата за освобождаване на обезпечението, депозирана от застрахователното дружество, е основателна и следва да се уважи, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение