Определение № 415 от 16.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 501/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпили са молби от РОМЕКС И. Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] и Н. 3 Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния им пълномощник, за допълване в частта за разноските на определение № 226 от 18.04.2018 г. по ч.т.д.№ 501/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, по които съдът е пропуснал да се произнесе. Моли се по реда на чл.248 ГПК да бъде присъдено уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 700 лв. за всяка от страните – ответници по частната касационна жалба. Ответникът по молбите – СИ Ф. Г. Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността им, като евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното за настоящата инстанция от молителите адвокатско възнаграждение. По направените искания, съдът съобрази следното: Молбите за допълване са депозирани в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирани лица и са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са частично основателни, по следните съображения: С определение № 226 от 18.04.2018 г. по ч.т.д.№ 501/2018 г. по жалба на СИ Ф. Г. Е. е допуснато касационно обжалване и е оставено в сила въззивно определение на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството по делото по иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, като недопустимо. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане с отговорите против частната касационна жалба от страна на РОМЕКС И. Е. и Н. 3 Е., на основание чл.78 ал.4 ГПК последните имат право да получат сторените от тях разноски за защита в настоящата инстанция, по които съдът действително е пропуснал да се произнесе. Неоснователни са възраженията на насрещната страна, че такива изобщо не се дължат или следва да бъдат намалени под минималния размер, посочен в чл.78 ал.5 ГПК, поради откритото производство по несъстоятелност на РОМЕКС И. Е., липсата на фактическа или правна сложност на спора, както и предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101 пар.1 ДФЕС. Доводите, касаещи производството по несъстоятелност на първия молител, приключило с решение по чл.632 ал.1 ТЗ и понастоящем спряно, са относими не към правата по чл.78 ГПК относно разноските, а към възможността и реда за тяхното събиране, поради което стоят извън предмета на настоящото производство. Доводите, че поради липсата на фактическа и правна сложност на спора, разрешен с определението по делото, изобщо не следва да се присъждат разноски, не съответстват принципите и нормите на ГПК. Доводите, че на посоченото основание възнаграждението следва да бъде намалено под минималния размер, установен в НМРАВ вр. чл.36 ЗА, не могат да бъдат възприети, т.к. при извършената съпоставка между уговореното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на делото, с оглед своевременно заявеното в този смисъл възражение, настоящият съдебен състав преценява, че прекомерност е налице само в рамките на 50 % от така уговорените и заплатени възнаграждения. Следователно, молбите са основателни и следва да бъдат частично уважени, като СИ Ф. Г. Е. бъде осъдено да заплати съдебно-деловодни разноски от по 350 лв. в полза на всеки от молителите. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение