Определение № 10691 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2024 г.

Настоящото произнасяне е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. Я. П. и Д. Д. П. против определение от № 733/7.6.2024г., постановено по адм.д. № 375/2024 г. по описа на Административен съд София област, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели против Удостоверение за търпимост № 408/9.10.2023г. издадено от главния архитект на община Своге. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Ответникът – главен архитект на община Своге не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда разглеждането на делото, от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение първоинстанционния съд е приел, че не е налице годен за обжалване административен акт, както и че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорването, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определение е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на Административен съд София област, довели до прекратяване на производството. Административният съд е сезиран с оспорване, подадено от Д. П. и Ю. П. срещу удостоверение за търпимост № 408 от 09.10.2023 г. на главния архитект на Община Своге, отнасящо за сгради, находящи се в УПИ VІ-421, кв. 26 по плана на [населено място], община Своге. Удостоверението е издадено по искане на собствениците на посочения имот - Р., М. и М. Я.. Частните жалбоподатели, твърдят собственически права върху съседния [УПИ], кв. 26 по плана на [населено място]. Издаденото удостоверението за търпимост, като позитивен административен акт не подлежи на оспорване. На такова подлежи само отказът за издаването му и то от заявителя, но не и от трети лица. Нещо повече - удостоверението за търпимост се издава в производство, в което страни са заявителя и административния орган. В случая удостоверението е издадено по инициатива на Я.. Това удостоверение не засяга с правните си последици интереси и права на трети лица, в случая жалбоподателите и не рефлектира негативно в правната им сфера, следователно те не са активно легитимирани да оспорват удостоверението. Доводите в частната жалба в противен смисъл са неоснователни. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство Административен съд София област е постановил допустим, валиден и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,