Определение № 60089 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2021 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба, подадена от Д. Г. А. чрез неговия пълномощник адв. М. М./ К./ за отмяна на влязлото в сила решение № І от 10.03.2003 г. по гр.д. № 1575/2002 г. на Разградския районен съд, с което е допусната съдебна делба между молителя Д. А. и Д. Г. Г. на недвижим имот, представляващ апартамент № ... в ж.б ..., вх. ..., ет...., находящ се в [населено място], с площ 59.55 кв.м, ведно с избено помещение № 22 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при права 3/4 ид. части за Д. Г. Г. и 1/4 ид. част за Д. Г. А.. Молителят се позовава на основанията по чл. 303, ал.1, т.5 и 6 ГПК, като твърди, че не е участвал в производството по делото, не е бил призоваван за него, не е получавал призовки и съобщения, и не е бил надлежно представляван, тъй като по време на процеса не живял в Република България. Ответницата по молбата за отмяна Г. К. И. изразява становище, че молбата е недопустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно указанията, дадени в т. 8 от ТР № 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г./, е недопустима, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм. /. В случая решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 18.04.2003 г., според извършеното върху него отбелязване, т.е. при действието на отменения ГПК от 1952 г. Следователно, едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал.1 ГПК / отм./ е изтекъл на 18.04.2004 г.-преди влизане в сила на новия ГПК от 2007 г. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена на 14.12.2020 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок. Поради това и с оглед посочената по- горе задължителна съдебна практика, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът