Решение № 2110 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9998/2025 г.

Образувано е по искане на З. С. К., Я. З. И., А. З. К., М. Б. И. и А. Я. И., всички от гр. София, представлявани от адв. Б. Игнатов от САК, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК, на влязло в сила Определение № 6082/05.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5495/2025 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила Определение № 15895/11.05.2025 г. по адм. дело № 3752/2025 г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ). В искането и допълнително представено писмено становище от 13.08.2025 г. се излагат доводи за неправилност на определението поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Ответникът – началник на Дирекция "Национален строителен контрол", чрез юрк. Аврамов оспорва искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в рамките на установените в чл. 240 АПК срокове и от надлежни страни. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С Решение № 13465 от 16.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3752/2025 г., поправено с Решение № 15892/11.05.2025 г., АССГ е оставил без разглеждане жалбата на М. Б. И., Я. З. И., А. З. К. и А. Я. И. срещу писмо № СО-4007-00-861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК, както и предявеното от тях искане по чл. 297, ал. 4 АПК за спиране на принудителното изпълнение; отхвърлил е жалбата на З. С. К. срещу писмо № СО-4007-00-861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК и е оставил без разглеждане искането му по чл. 297, ал. 4 АПК. С Определение № 8208/28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6428/2025 г., тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение е оставил в сила Решение № 13465 от 16.04.2025 г., поправено с Решение № 15892 от 11.05.2025 г., по адм. дело № 3752/2025 г. на АССГ в частта, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на М. Б. И., Я. З. И., А. З. К. и А. Я. И. срещу писмо № СО-4007-00-861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК, както и искането на З. С. К., М. Б. И., Я. З. И., А. З. К. и А. Я. И. с правно основание чл. 297, ал. 4 АПК за спиране на принудителното изпълнение. С Определение № 15895/11.05.2025 г. по адм. дело № 3752/2025 г. по описа на АССГ, на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане касационната жалба на искателите срещу Решение № 13465 от 16.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3752/2025 г., поправено с Решение № 15892/11.05.2025 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу писмо с изх. № СО-4007-00861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК, по съображения, че същата е подадена против неподлежащ на оспорване съдебен акт. Недоволни от този изход на спора, З. С. К., Я. З. И., А. З. К., М. Б. И. и А. Я. И. са подали частна жалба срещу определението на АССГ, с твърдение за неговата неправилност. Първоинстанционното определение е оставено в сила от Върховния административен съд с окончателно Определение № 6082/05.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5495/2025 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, предмет на настоящото искане за отмяна. Приложното поле на института на отмяната като извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в законна сила съдебни актове е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Бидейки изключение от стабилитета на акта, отмяната е средство за защита само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното фактическо положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е важимо само в полза на засегнатата от нарушението страна. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Нормата на чл. 239, т. 5 АПК визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Следователно, не всички процесуални нарушения, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт - чл. 239, т. 5 АПК. В случая, предмет на проверка в производството, проведено пред Върховния административен съд е била правилността на първоинстанционното определение за оставяне на постъпилата касационна жалба без разглеждане, т.е. контролиращият съд е дължал отговор на въпроса законосъобразен ли е изводът на АССГ за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 215, т. 4 АПК. Искателите са подали касационната си жалба пред АССГ, който се е произнесъл в закрито заседание съгласно чл. 213а, ал. 2, вр. с чл. 211, ал. 1 АПК. Не е предвидено участието на страната и в производството пред Върховния административен съд (Сравн.: чл. 234, ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 7 АПК). Липсват доказателства за допуснато нарушение, засягащо процесуалните им права, които те не са могли да упражнят или да се защитят след него, включително по пътя на редовно обжалване. Респ. не е нарушено правото им на защита, т.к. по същество не са били лишени от възможността да изразят становище. Искателите са упражнили всички свои процесуални права във връзка с оспорването, т.е. използвали са законовите възможности за участие и защита по делото. В искането за отмяна и допълнително постъпилото писмено становище се релевират касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при произнасянето на първоинстанционния съд по съществото на правния спор, които са неотносими, а и поначало не могат да обосноват предпоставки за отмяна на влязлото в сила определение, с което е потвърден постановеният по реда на чл. 213а, ал. 2 АПК съдебен акт. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи относно правилността му не са допустими и не следва да се разглеждат. С оглед липсата на релевираното отменително основание, искането следва да бъде отхвърлено. Особеното искане за постановяване на определение, с което да бъде спряно принудителното изпълнение на погасената с 5-годишна давност Заповед № ДК-02-СО-29/21.04.2010 г., издадена от началник-сектор РДНСК - Югозападен район на името на З. К., за премахване на незаконен строеж "Надстройка на тавански етаж над съществуваща 2-етажна жилищна сграда", находяща се в [УПИ] в кв. 264, м. [наименование] гр. София, с адрес гр. София, [улица] извън обхвата на претендираната в настоящото производство съдебна защита, поради което съдът не дължи произнасяне по него. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 249 АПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), съставляващи евровата равностойност на 200 (двеста) лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,