Определение № 87 от 06.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4784/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по искане на Етажна собственост [населено място], [улица], чрез пълномощника ѝ адвокат В. Д., за допълване на определение № 12 от 11.01.2018г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Последният извод се извежда от това, че определението, чието допълване се иска е постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и с него е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, отменено е самото въззивно определение и потвърденото с него определение за прекратяване, постановено от районния съд като делото е върнато за разглеждане от районния съд поради наличие на международна компетентентност да стори това. С това определение по чл. 274, ал.3 ГПК, обаче ВКС не може да присъди направените разноски, защото то не представлява окончателен акт по делото, с който се решава спора по същество или се туря край на производството. Това правило произтича от нормата на чл. 81 ГПК, която постановява, че разноски се присъждат с окончателния акт по делото. Определението на съда, с което се отменя определение за прекратяване и се връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия не е окончателен акт, поради което съдът не присъжда разноски, нито може да присъди такива чрез определение за допълване в частта за разноските. По изложените съображения молбата за допълване по чл. 248 ГПК, с която е сезиран съда, е неоснователна и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение