Определение № 382 от 10.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2016 г.

Постъпила е молба от А. Х. У., [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Х. К. и адвокат А. Б., с искане да бъде изменено определение №478 от 27.04.2017 г. по гр.д. №4493/2016 г., на ВКС, ІV г.о. Твърди се, че ответникът по касационната жалба не е представил списък и доказателства за разноски по чл.80 ГПК, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Евентуално се прави и възражение за прекомерност като присъдените разноски бъдат намалени. Ответникът [фирма], [населено място], оспорва молбата Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №6352 от 29.07.2016 г. по гр. дело №531/2016 г. на Софийския градски съд. Молителят А. Х. У., [населено място], е осъден съобразно изхода на спора да заплати на [фирма] 3 360 лв. деловодни разноски. Фактически невярно е твърдението, че ответникът по касационната жалба не е представил списък и доказателства за разноски по чл.80 ГПК. Такива са представени по делото /стр.151 – 155/. Според ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения най-нисък размер. В случая минималният размер по наредбата е 1 816.97 лв. Действителната правна и фактическа сложност на делото обаче пред касационната инстанция в случая не е такава, която може да обуслови присъждане на разноски в минимален размер. Самият касатор е твърдял, че са налице правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тези правни въпроси са следните: представлява ли предпоставка за законността на уволнението по чл.328, ал.2 КТ поставянето от страна на едноличния собственик на капитала на търговско дружество с държавно участие в капитала на бизнес задача с конкретни икономически показатели и цели в договора за управление, въз основа на която да бъде изготвена от страна на органа по управление на предприятието съответна бизнес програма и трябва ли последната да бъде представена за одобрение и одобрена в съответствие с чл.28, ал.3 ПРУПДТДДУК. Развити са подробни съображения за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът се е позовал на практика на ВКС, която е счел за относима и е представил на 54 страници съдебни актове./стр.26 – 80/. В касационната жалба са изложени на 13 страници основания за неправилност на въззивното решение. С отговора на касационната жалба са изложени подробни съображения по така повдигнатите въпроси и липсата на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Развити са доводи за съответствието на обжалваното решение с посочените от касатора решения на ВКС. Отделно от това има и мотиви за правилността на решението по съществото на спора. Представена е и съдебна практика – 14 решения и определения на ВКС. Ето защо следва да се направи извод за съответствие между размера на възнаграждението и проведената от ответника защита пред касационната инстанция. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.