Определение № 142 от 27.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2094/2016 г.
ВКСII гражданско отделение27.09.2016 г.докладчик Пламен Стоев
Диспозитив
О с т а в я б е з у в а ж е н и е молба от В. Т. и Г. Т. от [населено място], обл. П. по чл. 248 ГПК за допълване определението на съда в частта за разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производството като неоснователна. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба вх. № 9878/02.08.2016 г. от В. Т. и Г. Т. от [населено място], обл. П. с искане да бъде допълнено определение № 310 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 2094/2016 г. на ВКС, II г. о. като на молителите се присъдят разноските, направени за касационното производство по чл. 288 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Ответникът по молбата – И. А. Х. от [населено място], обл. П., уведомена на 22.08.2016 г., не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК. С определение № 310 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 2094/2016 г. на ВКС, II г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 13 от 05.01.2015 г., постановено по в. гр. д. № 2756/15 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационна жалба на И. А. Х. от [населено място], обл. П.. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С отговора на касационната жалба, ответниците по касация и молители в настоящото производство, са направили искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба. Към отговора не е представен договор за правна защита и такъв не се съдържа в кориците на делото. Съгласно задължителните указания на т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане като когато заплащането се осъществи по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. Именно поради липсата на представени по делото доказателства за извършени разноски от ответниците по касация за адвокатско възнаграждение, в мотивите на определение № 310 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 2094/2016 г. на ВКС, II г. о., изрично е постановено, че такива не следва да се присъждат. С оглед изложеното молбата за допълване на определението в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,