Определение № 439 от 26.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1522/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Решение № 49/20.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 82/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което след частично обезсилване – над сумата от 378072 лв. до 756144 лв. (по главния и евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД), и отмяна на Решение № 260018/04.03.2023 г., постановено по т. д. № 476/2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, е уважен предявеният от „УМБАЛ Бургас“ АД срещу НЗОК иск за реално изпълнение с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО – за заплащане на сумата общо от 378072 лв., представляваща общата стойност на извършената в периода от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г. надлимитна болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 20607/12.05.2017 г. и Договор № 20607/17.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната мораторна лихва в размер на 86674,50 лв. върху част от главницата в размер на 358150 лв. - за времето до 15.11.2020 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, а именно в противоречие с правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗО апелативният съд е достигнал до правния извод, че осъществените от лечебното заведение медицински услуги следва да бъдат заплатени и в случаите, когато стойността им превишава определените стойности (лимита) по Приложение № 2 към индивидуалния договор. В този смисъл счита, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че следва да бъдат заплатени на изпълнителя на болнична медицинска помощ извършените от него на основание индивидуалния договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО дейности и в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности. Излага подробни правни съображения относно действителната нормативна воля на законодателя, вложена в правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗО, като поддържа, че техният нормативен смисъл обосновава правния извод, че правото на медицинска помощ в пределите на задължителното здравно осигуряване не е неограничено по предмет, а е лимитирано в рамките на пакета от здравни дейности, гарантирани и закупувани от НЗОК за всички здравноосигурени лица на територията на страната. Счита, че дори и да бе възникнало главното парично притезание, длъжникът би изпаднал в забава едва от изтичане на съответната финансова година, през която са осъществени процесните надлимитни медицински дейности, т.е. от 31.12.2018 г. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Касаторът поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, които имат значение за решението по делото, както и да обоснове фактическите и правните си изводи?“; 2. „Следва ли въззивният съд да съобрази своето решение с практиката на ВКС?“ (по тези процесуалноправни въпроси твърди противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 184/17.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2781/2017 г.; Решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на ВКС. I т. о.; Решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС. II т. о; Решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС. I т. о.; Решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС. II т. о.; Решение № 192/29.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 44/2017 г. и Решение № 141/21.09.2021 г. по т. д. № 2586/2019 г., ІІ г. о.); 3. „Дали в качеството на възложител по сключен на основание чл. 59 ЗЗО договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки НЗОК е длъжна да заплати на лечебното заведение - изпълнител по договора, стойността на извършени медицински дейности в полза на здравноосигурени лица, на които е признато право на достъп до медицинска помощ, предвид че е надвишен предвиденият в договора лимит на обема и стойността на закупените за конкретен период дейности“; 4. „Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?“; 5. „Дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на отчетени от него дейности, в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка, в зависимост от това дали дейността е планова или спешна?“; 6. „С вписването на стойност и отразяване на конкретни суми в Приложение № 2, неразделна част от договора, определен ли е бюджет/рамка/обем, до който лечебното заведение следва да извършва дейността си? Задължен ли е изпълнителят да не превишава този бюджет?“; 7. „Следва ли претендираните суми за извършени дейности от лечебно заведение за болнична помощ над определени стойности да бъдат заплатени само затова, че са извършени, без счетоводно да са отразени в счетоводни сметки и регистри и да има издадени финансови документи със съответните реквизити съгласно Закон за счетоводството, предвид факта, че тези лечебни заведения са търговски дружества съгласно Търговския закон и имат качеството на търговци?“; 8. „Задължително ли изпълнителят следва да инициира специална процедура за коригиране на определените стойности, предвидена в Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4. ал. 1 и ал. 2 ЗБНЗОК и следва ли същата да е приключила, за да търси същият заплащане на извършена дейност по съдебен ред с иск за реално изпълнение?“ и 9. „Кой е началният момент, от който може да се търси лихва за забава върху стойността на отчетената в превишение на определените лимити дейност от лечебно заведение предвид едногодишното действие на бюджетния закон на НЗОК?“ (по последния въпрос твърди противоречие с Решение № 141/21.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 2586/2019 г., I т. о., ТК). Счита, че правните въпроси от т. 3 до т. 9, вкл. са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като правният отговор по тях би променил съображенията на съда за основателност на предявения иск и би се достигнало до различен правен резултат. Преди настоящият съдебен състав да се произнесе на основание чл. 288 ГПК по допускането на въззивното решение до касационно обжалване по посочените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуални предпоставки, следва да съобрази разясненията на Конституционния съд на Република България по отправеното искане за установяване противоконституционността на правната норма на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО (нова, ДВ, бр. 102/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), в която е уредена нормативна забрана НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в индивидуалните договори по чл. 59, ал. 1 ЗЗО обеми и стойности. Макар процесният период да е преди влизане в сила на тази правна норма, тя притежава и тълкувателно значение, поради което отговорът на Конституционния съд би бил принципен относно възможността да се заплаща възнаграждение за осъществена надлимитна болнична помощ по клинични пътеки. Установява се, че с Определение от 17.10.2023 г., постановено по конст. д. № 15/2023 г., искането за обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО е допуснато от Конституционния съд на Република България за разглеждане по същество. Следователно, настоящото съдебно производство трябва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК – до произнасяне на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 15/2023 г. На касатора трябва да се даде възможност да изясни правния си интерес от обжалване на въззивното решение в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение над сумата от 378072 лв. до 756144 лв. (по главния и евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД), като заяви дали поддържа касационната жалба в тази част, т.е. дали оттегля касационната жалба в тази част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение