Определение № 77 от 12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 169/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. С определение № 212/22.08.2022г. по възз.т.д.№ 126/2021г. на АС - Бургас е допълнено в частта за разноските разпореждането от 19.11.2021г. за връщане на подадената от С. М. частна жалба, вх.№ 4093/30.08.2021г., чрез осъждането й да заплати, на осн. чл.38 ЗА, на адв.Б.Г., адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.за предоставената на насрещната страна безплатна правна помощ за подаване на отговор на върнатата частна жалба, както и е обезсилен издаденият изпълнителен лист за присъдения в тежест на С. М. адвокатски хонорар. Срещу определението в тези части е постъпила частна жалба от С. М..Незаконосъобразността на определението в частта, с която е допълнено в частта за разноските разпореждането за връщане на частната жалба, е обоснована с доводи за недопустимост на разпореждането за връщане на частната жалба, предвид на това, че след подаване на частната жалба е постановено въззивното решение, с което съдът се е произнесъл за разноските, и предвид адресирането на молбата за оттегляне на частната жалба до ВКС, поради което въззивният съд не е имал правомощия да се произнася по нея. Частната жалбоподателка счита, че присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 300лв. не съответства на обема и на качеството на предоставената безплатна правна помощ за подаване на отговор на частната жалба.Позовава се на разпоредбата на чл.11 на Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба, която не се разглежда в открито съдебно заседание, е в размер на 200лв.Посочва, че за изготвяне на отговор на частна жалба в Наредба №1/2004г. не е предвидено минимално адвокатско възнаграждение.Искането е за отмяна на определението в частта, с която е допълнено в частта за разноските разпореждането за връщане на частната жалба, евентуално - за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на 200лв.Недопустимостта, евентуално неправилността, на определението в частта, с която е обезсилен издаденият изпълнителен лист, е обоснована с доводи, че молбата за обезсилване на изпълнителния лист е подадена от лице, което не е било адвокат и е нямало представителна власт за ищцата, както, и че въззивният съд не е имал правомощия да обезсили постановеното от него разпореждане за издаване на изпълнителен лист, а то е могло да бъде отменено само по реда на обжалването /чл.407, ал.1 ГПК/.Искането е за отмяна на определението в тази част. С подадения чрез адв.Б.Г. писмен отговор насрещната страна, ищцата Д. М., оспорва частната жалба на С. М., като недопустима в частта за обезсилване на изпълнителния лист и като неоснователна в останалата част.Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. С определение № 212/22.08.2022г. по възз.т.д.№ 126/2021г. на АС - Бургас е оставена без уважение съвместната молба на „Интер Престиж“ ЕООД и „Туристическа компания-20000“ ЕООД, вх.№ 8015/20.12.2021г., за изменение в частта за разноските на решението по възз.т.д.№ 126/2021г. на АС - Бургас, като бъде прието, че те не дължат адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на процесуалния представител на ищцата адв.Б.Г..Срещу определението в тази част е постъпила съвместна частна жалба от „Интер Престиж“ ЕООД и „Туристическа компания-20000“ ЕООД.В нея преди всичко е релевиран довод, че е липсвало основание за предоставяне на ищцата на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.Наред с това, частните жалбоподатели поддържат, че присъждането на адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ЗА не е поискано своевременно, а, от друга страна, ищцата реално не е извършила разноски за адвокатски хонорар. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част и за присъждане на разноски. С подадения чрез адв.Б.Г. писмен отговор ищцата Д. М. оспорва частната жалба на ответните дружества, като неоснователна.Претендира за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Съставът на ТК, в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: По частната жалба на С. М.: Частната жалба срещу определението в частта, с която е обезсилен издаденият изпълнителен лист за присъденото в тежест на С. М. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА е недопустима, поради липса на правен интерес.Ето защо, в тази част същата се оставя без разглеждане. Частната жалба срещу определението в останалата обжалвана част е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Неотносими за поставения сега процесуалноправен спор са доводите за недопустимост на допълненото в частта за разноските с обжалваното определение разпореждане за връщане на частната жалба. Доводите за недължимост, респективно за неправилно определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА са неоснователни.Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищцата от адв.Б.Г. за подаване на отговор на върната частна жалба е правилно определен в минималния размер, предвиден в приложимата в случая разпоредба на чл.9, ал.1, предл.4 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. преди изм. с ДВ бр.88/04.11.2022г./Ето защо определението в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено. По частната жалба на ответните дружества: Частната жалба е допустима.Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид недопускане до касационно обжалване на въззивното решение с определение по т.д.№ 170 по описа на ВКС за 2023г. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Неоснователно е поддържаното от частните жалбоподатели, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за предоставената на ищцата безплатна правна помощ не е направено своевременно. Съгласно т.11 на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде валидно заявена най-късно в СЗ, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В мотивите към т.1 на посоченото ТР е изяснено, че, макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В разглеждания случай искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищцата е направено своевременно.От данните по делото се установява, че в последното ОСЗ на 28.10.2018г., в което е приключило разглеждането на делото пред първата инстанция, процесуалният представител на ищцата адв.Б.Г. е представил договор за правна защита и съдействие от 04.07.2017г., в който е отразено основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – предоставяне на правна помощ на материално затруднено лице, както и списък на разноските по чл.80 ГПК, сред които, по п.5 – адвокатско възнаграждение, дължимо на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 16 214лв. и е заявил изрично искане за присъждане на „сторените“ разноски, съгласно списъка по чл.80 ГПК.В последното ОСЗ на 06.06.2019г., в което е приключило първото въззивно производство, адв. Б.Г. е представил договор за правна защита и съдействие от 18.02.2019г. и списък на разноски по чл.80 ГПК, в който е включено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 16 214лв. и изрично е поискал присъждането на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищцата във въззивното производство безплатна правна помощ. В подадения чрез адв.Б.Г. отговор на касационната жалба в първото касационно производство е изрично заявено искане за присъждане на адвокатски хонорар по чл.38 ЗА и към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 02.10.2019г. пред касационната инстанция, в който е посочено основанието чл.38, ал.2, т.1 ЗА, а адв.Б.Г. се е явил и в ОСЗ пред касационния съд. Неоснователни са и доводите, че е липсвало основание за предоставяне на ищцата на безплатна правна помощ. Не е било необходимо доказването пред съда на посоченото основание по чл.38 ЗА за предоставяне на безплатна правна помощ в представените по делото договори за правна помощ между ищцата и адв.Б.Г.. В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78 ГПК/. Осъществяването на тези предпоставки и заявеното своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер, не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 628 от 18. 10. 2012г. по ч. гр. д. № 598/2012г., III г. о., определение № 1199 от 25. 10. 2013г. по гр. д. № 4224/2013г., IV г. о., определение № 708 от 5. 11. 2015г. по ч. гр. д. № 4891/2015г., IV г. о., определение № 257 от 9. 05. 2018г. по ч. т. д. № 226/2018г., II т. о., определение № 395 от 9. 07. 2018г. по т. д. № 1314/2018г., II т. о., определение № 442 от 28. 06. 2019г. по ч. т. д. № 502/2019г., ІІ т. о., определение № 289 от 27. 08. 2020г. по ч. т. д. № 992/2020г., І т. о. и др., която се споделя и от настоящия състав. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за една инстанция/ 16 214лв./ е правилно изчислен на база определената от съда цена на иска в размер на 734 200лв., в хипотезата на чл.7, ал.2, т.5 Наредба № 1/2004г.на ВАС/ прил.ред.от 31.07.2020г./В тази връзка следва да се посочи, че конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД, какъвто е разгледаният от инстанциите по същество, е оценяем, а цената му се определя при приложение на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - от стойността на договора, т. е. от паричната оценка на насрещните престации, като, когато една от престациите е прехвърляне на права върху недвижим имот, стойността на договора се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право.В случая, първоинстанционният съд е определил цената на разгледания и уважен главен иск по чл.135 ЗЗД на база пазарната стойност на апортирания недвижим имот, съгласно представената пред първоинстанционния съд експертна оценка, въпросът за цената на иска не е повдиган от страните и определената от съда цена на иска в размер на 734 200лв. е стабилизирана/чл.70, ал.1, изр.2 ГПК/. Ето защо определението в обжалваната от ответните дружества част следва да бъде потвърдено. Разноски в настоящото производство не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК, в какъвто смисъл е установената съдебна практика на ВКС. Така мотивиран, съставът на ТК: