Определение № 8808 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9055/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Областния управител на област София. Жалбата е срещу определение №22166 от 27.06.2025г., постановено по адм. дело №4381/2025г. от Административен съд София – град. С него е оставена без уважение "частна жалба" вх. №13665/02.06.25г., с характер на молба по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, депозирана от Областния управител на област София за изменение на определение №14978 от 01.05.2025г. в частта му за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Ответниците – Г. Д. Д., С. В. И., Т. В. Д. и адвокат М. В. Тодорова, не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело №4381/2025г. на Административен съд София – град е било образувано по жалба на Г. Д. Д., С. В. И. и Т. В. Д. срещу мълчаливия отказ на Областен Управител на област София по тяхно /на оспорващите/ заявление вх. №ОА23-2658/08.04.25г за заверка на молба-декларация. Първоинстанционният съд е установил, че след подаване на жалбата ответникът - Областният управител на област София, е оттеглил мълчаливия си отказ чрез издаването на удостоверение по заявлението на оспорващите. Съдът е счел, че жалбата е недопустима поради отпаднал правен интерес на жалбоподателите и поради оттеглянето на мълчаливия отказ на административния орган. Затова административният съд се е позовал на чл.159, т.4, вр. т.3 от АПК и с определение №14978 от 01.05.2025г. е прекратил производството по делото и е осъдил ответника - Областният управител на област София, да заплати на Г. Д. Д. сумата от 10лв. разноски по делото, както и на адв. М. В. Тодорова в условията на чл.38 от Закон за адвокатурата /ЗА/ - сумата от 1000лв. за разноски по делото. Срещу определение №14978 от 01.05.2025г. е постъпила частна жалба от Областният управител на област София, но само в частта му за разноските. Първоинстанционният съд е счел, че частната жалба има характер на молба по чл.248 от ГПК. Именно по нея съдът се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция определение №22166 от 27.06.2025г. по адм. дело №4381/2025г. С него е оставена без уважение частната жалба с характер на молба по чл.248 от ГПК за изменение на определение №14978 от 01.05.2025г. в частта му за разноските. За да постанови този резултат административният съд е приел, че правилно държавната такса е присъдена в полза на самата жалбоподателка, а адвокатския хонорар направо в полза на адв.Тодорова, тъй като тя била назначена в условията на чл.38 от ЗА. Освен това правилно съдът бил присъдил и минималния размер на хонорара, като фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото процесуално представителство обосновавали неговото присъждане. Обжалваното определение е правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че разноски не се дължат поради това, че производството по делото е прекратено поради отпаднал правен интерес на жалбоподателите. В действителност производството по делото е прекратено поради оттеглянето на мълчаливия отказ на административния орган, което се е изразило в издаването на удостоверение по заявлението на оспорващите. Отпадналия правен на оспорващите, на който се е позовал административният съд, не е поради други обстоятелства, а само заради оттеглянето на оспорения мълчалив отказ. В определение №14978 от 01.05.2025г. първоинстанционният съд изрично се позовал на правното основание по чл.159, т.3 от АПК, което е при оттеглен административен акт. В частната си жалба Областният управител на област София изрично сочи, че се е възползвал от правото си по чл.156, ал.1 от АПК, което е оттегляне на оспорения акт. Затова и в съответствие с чл.143, ал.2 от АПК подателите на жалбата имат право на разноски. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател и относно присъдения размер за адвокатско възнаграждение. Те са в размера на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа във вр. с чл.38 от ЗА. Действително съгласно решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, посочените в Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа), минимални размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Именно обаче тези критерии са съобразени от административния съд, които са посочени както в определение №14978 от 01.05.2025г., така и в обжалваното определение. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е съобразил, че адв.Тодорова е била процесуален представител на трима жалбоподатели, като й е присъден един размер на адвокатско възнаграждение. Затова и при съобразяване на посоченото решение на СЕС няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, което да е под размера на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, във вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,