Определение № 7294 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6046/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. С. Т., чрез пълномощника адв. Б. Ганчева, срещу определение № 4865/05.05.2025 г., постановено по адм. дело № 913/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата й против отказ за издаване на административна заповед за изменение на наложената към момента временна защитна мярка на сина й Д. Т., обективиран в писмо с изх. № СЛ/Д-ТХ-Т/335-948 от 23.04.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тервел, и производството по делото е прекратено. Претендира се отмяна на оспореното определение като неправилно и връщане на делото на Административен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Тервел, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на Р. Т. против писмо с изх. № СЛ/Д-ТХ-Т/335-948 от 23.04.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тервел, като недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Варна е възприел следната фактическа обстановка: Със заповед № ЗД/Д-ТХ-Т012/19.09.2024 г., на основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 25, ал. 1, т. 4, чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.) и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет., директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тервел е настанил спешно детето Д. Л. Т. (син на Р. Т.) в семейството на роднини на детето до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗдет. Цитираната заповед е отменена с решение на Административен съд – Варна по адм. дело № 2202/2024 г., което е потвърдено с решение № 3339/31.03.2025 г. постановено по адм. дело № 12150/2024 г. по описа на Върховния административен съд. С искова молба рег. № 2024/02.10.2024 г. е предявен иск до Районен съд – Тервел от Дирекция „Социално подпомагане“ – Тервел, с който на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 27, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 4 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗдет. е направено искане да бъде образувано съдебно производство и да бъде постановено решение, по силата на което детето Д. Т. да бъде настанено в семейството на неговите прародители по бащина линия. С молба с вх. № СЛ/Д-ТХ-Т/335-938/07.04.2025 г. Р. Т. е отправила искане до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тервел, с оглед решение № 3339/31.03.2025 г. по адм. дело № 12150/2024 г. на Върховния административен съд, мярката за закрила на сина й да бъде изменена, като детето бъде настанено в нейното семейство, до постановяване на решение от общия съд. С процесното писмо директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тервел е уведомил Т., че предстои съдът да се произнесе на 08.05.2025 г., като потвърди или отмени издадената заповед за настаняване на детето в семейството на неговата баба по бащина линия, поради което и действащата мярка остава в сила до произнасянето на съда. При тези данни Административен съд – Варна е приел, че не е налице годен за обжалване административен акт и е оставил жалбата без разглеждане, като недопустима. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Действително разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет предвижда, че настаняването на дете за отглеждане в специализирана институция се извършва от съда. Но до произнасянето на съда Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. В чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет е уредено, че настаняването на дете в специализирана институция се извършва със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. В алинея шеста на същия член изрично е посочено, че актовете на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно временното настаняване на дете по административен ред се извършва с индивидуален административен акт, който самостоятелно подлежи на съдебен контрол. Това производство е различно от настаняването по съдебен ред, регламентирано в чл. 28 от ЗЗДет. Съгласно чл. 26, ал. 1, изречение второ и чл. 27, ал. 2 от посочения закон настаняването е временно – до настаняване на детето по съдебен ред. В конкретния случай със заповед № ЗД/Д-ТХ-Т-012/19.09.2024 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тервел е настанил спешно детето Д. Т. в семейство на роднини – негови баба и дядо по бащина линия, считано от датата на издаване на заповедта, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗдет. С отмяната по съдебен ред на цитираната заповед в правния мир не съществува административен акт, който да регулира тези отношения, а съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗдет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Предвид горното искането на Р. Т. е директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тервел да наложи временна мярка за закрила, като изпълни решението на Върховния административен съд, с което е отменена предходната такава. При така установеното настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че по своето същество обжалваният акт - писмо с изх. № СЛ/Д-ТХ-Т/335-948 от 23.04.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тервел има характер на изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Този изричен отказ съгласно нормата на чл.197 от АПК подлежи на пряко оспорване пред съда. Оспорването може да се направи от лицето подало искане за издаване на акта в 14-дневен срок от съобщаването му. В настоящия случай оспорването е направено в предвидения от закона срок и същото е допустимо. Административният съд обаче не се е произнесъл по предмета на жалбата. Следвало е да разгледа по същество искането и да се произнесе по него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе с определение, с което отхвърля жалбата или отменя отказа, при която втора хипотеза изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество. В настоящия случай административният съд, като не се е произнесъл по чл. 197 от АПК, е постановил едно неправилно прекратително определение, което следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за произнасяне по жалбата на Р. Т. съгласно указанията дадени с настоящото определение. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение