Решение № 1528 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2016 г.

Решение № 1528 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / - П. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / - гр. П., ул. "С." ..№... против решение № 2205/13.11.2015 г. на Административен съд /АС/ - П., постановено по адм. д. № 1360/2015 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-09-1403071-091-001/13.02.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 374/07.05.2015 г. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Р. М. С. от гр. М. - не изразява становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-09-1403071-091-001/13.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 374/07.05.2015 г. Със същия след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК са определени данъчни задължения на ревизираното лице за 2008 г. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 896.26 лв. и лихва - 541.80 лв., както и задължителни осигурителни вноски за същата година за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и лихви в общ размер 6 610.88 лв. Административният съд правилно е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е допустимо като направено от лице, имащо правен интерес, в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК и след като РА е обжалван по административен ред, съответно - потвърден от решаващия орган. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия, издадена от компетентен орган, видно от заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП - П., имаща съдържанието по чл. 113, ал. 1 ДОПК. РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на ревизията. Правилно също така е определил спорните между страните въпроси, а именно началното салдо към 01.01.2008 г. /налични парични средства в началото на годината/ и разполагаемост с парични средства за закупуване на недвижим имот и МПС през 2008 г. След подробно обсъждане на представените от жалбоподателя частни удостоверителни документи /разписки за предадени суми/, чиято автентичност е доказана от съдебно-графологичната експертиза, а предаването на сумите - потвърдено А. Б. при разпита му като свидетел, съдът е обосновал законосъобразен извод за това, че ревизираното лице е разполагало с необходимите му средства за придобиването на недвижимия имот и МПС, а с оглед заключението на ССЕ данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. не се дължи от него, тъй като не е налице доход с недоказан произход в размер на 12447.59 лв. Доводите на касатора във връзка с оспорването на писмените доказателства, са били направени и пред първоинстанционния съд и също са изключително подробно обсъдени от него в мотивите на оспореното решение. Всъщност, както е посочил и първостепенният съд, още в ревизионното производство Р. С. е поддържал, че е разполагал с парични средства, получени от него от полаган труд в Холандия, както и че е получил 40 000 лв. от родителите си, от родителите на съпругата му, както и от останалите гости на сватбата му. Писмени доказателства, установяващи тези негови твърдения не са представени, но разпитаните двама свидетели безпротиворечиво и подробно обясняват къде и кога заедно с жалбоподателя са работили в Холандия, а също така двама свидетели потвърждават даването на парични средства от родителите на сватбеното тържество. Така установените факти обясняват предаването на налични парични средства на св. А. Б. чрез представените разписки и съответно - връщането им на жалбоподателя. Не са допуснати от съда съществени процесуални нарушения при преценката на писмените и гласни доказателства, съответно - на съдебно-графологичната експертиза, изводите на съда относно фактите по делото не са в нарушение на логическите правила. Съдът е длъжен съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК да постанови решение по съществото на спора след преценка на всички доказателства, вкл. събраните в хода на съдебното производство по аргумент на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 АПК. Именно поради несвоевременното представяне на писмените доказателства и на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК Р. М. С. е осъден да заплати разноски по делото в размер на 732.45 лв. Правилно е приетото от съда, че при липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК с РА незаконосъобразно са определени на ревизираното лице задължения за осигурителни вноски. Изложеното по-горе обосновава извод за неоснователност на касационната жалба. Настоящата касационна инстанция преценява оспореното съдебно решение на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение