Определение № 287 от 19.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5941/2015 г.

Постъпила е молба вх. № 29511/25.10.2016 г. от Р. М. Р. с искане да му бъде възстановена надвнесена държавна такса във връзка с разглеждането по същество на подадената от него и Ж. А. М. касационна жалба, по която е образувано гр. д. № 5941/2015 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о., и е постановено решение № 116 от 08.07.2016 г. Искането е с правна квалификация чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/. Същото е допустимо и основателно, като съображенията за това са следните: С определение № 132 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 5941/2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1539 от 11.08.2015 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1694/2015 г. и на касаторите е указано да внесат за разглеждане на жалбата по същество държавна такса по сметката на ВКС в размер на 190.20 лева. Видно от вносния документ, приложен на л. 46 от делото, Р. е внесъл на 08.03.2016 г. указаната сума по сметката на съда. Сумата за държавна такса за касационното производство за фазата по същество е неправилно определена в посоченото определение. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ТДТССГПК/ от 2008 г., за разглеждането по същество на касационните жалби се събира държавна такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Първоинстанционното производство по гр. д. № 13750/2013 г. на Варненския районен съд е образувано по искове на Р. и М. по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на обособена реална част от поземлен имот с площ на частта 389 кв. м. и стойност, според приложената данъчната оценка, от 9 509.90 лв. Впоследствие срещу ищците е предявен насрещен иск за ревандикация на същия имот. Съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК, когато предмет на делото е право на собственост или друго вещно право върху имот, базата за изчисляване на пропорционалата държавна такса от 4%, е сумата, равняваща се на 1/4 от цената на иска. Цената на исковете за собственост върху недвижим имот съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК се равнява на данъчната му оценка, в случая - 9 509.90 лв., а едната четвърт от тази сума възлиза на 2 377.47 лв. Следователно дължимата за първоинстанционното производство държавна такса по установителния иск за собственост е 95.10 лв., съответно - дължимата от молителя държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество е 47.55 лева. На толкова възлиза и дължимата от него държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба срещу въззивното решение по насрещния иск. Сумата от 95.10 лв., явявяща се разлика между дължимата за касационното разглеждане държавна такса от 95.10 лв. и реално внесената такса от 190.20 лв., се явява недължимо платена и следва да бъде освободена и възстановена на молителя по посочената в молба вх. № 31364/14.11.2016 г. сметка. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.