Определение № 2700 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1276/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две частни жалби от Г. Ц. Ш., чрез процесуалния ѝ представител адв. Александрова, както следва:

1. Частна жалба против Определение № 34425 от 21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10637/2025 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу мълчалив отказ на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София по заявление № 01-704725 от 08.09.2025 г. за предоставяне на административна услуга, производството по делото е прекратено и е отхвърлено искането на жалбоподателката за присъждане на разноски и

2. Частна жалба против Определение № 42800 от 19.12.2025 г., постановено по същото дело на АССГ, с което на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение на прекратителното определение в частта за разноските.

В частната жалба против Определение № 34425 от 21.10.2025 г. се твърди, че същото е неправилно. Прави се изложение на фактическата обстановка по спора и се обосновава становище, че прекратяването на делото е следвало да бъде извършено не на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, а на основание чл. 159, т. 3 от АПК – поради оттегляне на оспорения мълчалив отказ, при което е дължимо присъждане на разноски съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК. Иска се това определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което частната жалба да бъде уважена, като ведно с това бъдат присъдени претендираните разноски.

В частната жалба против Определение № 42800 от 19.12.2025 г. се поддържа, че същото е неправилно. Настоява се, че предмет на оспорване е бил оттеглен мълчалив отказ на Началника на СГКК - София, във връзка с което се навеждат съображения, че разноските за обжалването му, следва да бъдат възстановени, тъй като са направени към момент, предхождащ изпращането на съобщение за произнасяне по подаденото заявление за предоставяне на административна услуга. Иска се и това определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановен акт, с който прекратителното определение да бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на жалбоподателката Г. Ш., разноски за държавна такса в размер на 10.00 лв. и на адв. Е. Александрова, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв.

Ответникът - Началникът на СГКК – София не изразява становище по частните жалби.

Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспорените определения, и срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество частните жалби са неоснователни.

За да постанови първото оспорено определение № 34425 от 21.10.2025 г. АССГ направил следните фактически установявания:

Приел, че със заявление вх. № 01-704725 от 08.09.2025 г., адресирано до СГКК, жалбоподателката е поискала извършване на административна услуга, състояща се в издаване на комбинирана скица. Като проследил хронологията във връзка със заявената услуга, приел за установено, че скицата е изготвена и издадена с дата 30.09.2025 г. и е била изпратена на заявителката по електронен път на 01.10.2025 г. Доколкото скицата е издадена на 30.09.2025 г. при срок – 17.09.2025 г. (както е посочено в заявлението), то за периода от 18.09.2025 г. до 30.09.2025 г. съдът приел, че е бил налице формиран мълчалив отказ. Към момента на подаване на жалбата и на образуване на делото обаче, съдът е приел, че такъв вече няма. Мотивите си в тази посока обвързал с твърденията на самата жалбоподателка, че към датата на подаване на жалбата от нейна страна - 01.10.2025 г., както и към датата на завеждане на жалбата в АССГ – 02.10.2025 г., ѝ е било известно, получаването на изходящ документ по електронен път във връзка с подаденото от нея заявление от 08.09.2025 г. Ето защо приел, че същата е разполагала с възможността да отвори своевременно получения имейл, вместо да ангажира адвокатска защита. С оглед изложеното, съдът формирал краен извод, че към момента на подаване на жалбата и на образуване на делото, не е бил налице мълчалив отказ, както и правен интерес от оспорването му. Предвид това оставил без разглеждане жалбата и прекратил производството по делото, като отхвърлил претенцията за присъждане на разноски на жалбоподателката.

За да постанови второто оспорено определение № 42800 от 19.12.2025 г. АССГ направил уточнението, че в производството по образуваното пред него дело е оспорен мълчалив отказ на Началника на СГКК – София да се произнесе по заявление от 08.09.2025 г. за предоставяне на административна услуга. Приел е, че не е налице пропуск при формиране на волята му за недължимост на разноските, като посочил, че с определението, чието изменение е поискано, е взел отношение по този въпрос и обосновано е изложил защо счита, че разноски не се дължат. Освен това, обърнал внимание, че в мотивите на прекратителното определение е приел, че към датата на подаване на жалбата и към датата на образуване на делото, мълчалив отказ не е бил налице, напротив - исканата административна услуга е изпълнена, но не е достъпена от жалбоподателката с оглед нейната преценка да не отваря изпратения ѝ по електронен път документ. По изложените съображения съдът оставил без уважение искането на жалбоподателката за изменение на Определение № 34425 от 21.10.2025 г. в частта за разноските.

Определенията са правилни.

В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че подаденото от Г. Ш. заявление, е постъпило при компетентния административен орган на 08.09.2025 г., от която дата е започнал да тече срокът за предоставяне на поисканата услуга. Видно от самото заявление, в него се съдържа изрично посочване, че срокът е до 17:30 ч. на 17.09.2025 г.

Правилно съдът е приел наличието на формиран мълчалив отказ за периода от 18.09.2025 г. до датата на предоставяне на услугата – 30.09.2025 г., респективно правилно е отхвърлил такъв да е бил налице, след това, към момента на подаване на жалбата и към момента на образуване на делото. Правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Г. Ц. Ш. срещу мълчалив отказ на Началника на СГКК на основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК – актът не подлежи на оспорване и оспорващият няма правен интерес от оспорването. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят и от настоящата инстанция, която счита, че при прецезиране на данните относно точните дата и час на получаване от страна на Ш. на автоматично генерираното съобщение от Информационната система за кадастрални и специализирани данни на СГКК (30.09.2025 г., 14:10 ч.), същите следва да се отчетат дори с по-голяма тежест. Административният орган се е произнесъл по искането, с което е сезиран, преди подаване на жалбата, поради което не може да се приеме, че оспореният мълчалив отказ е оттеглен в хода на производството по обжалването му, т. е., че е налице твърдяната от страна на частната жалбоподателка хипотеза на чл. 159, т. 3 от АПК.

Предвид горното, първоинстанционният съд се е произнесъл правилно и по отношение на разноските по делото. При преценката си относно отговорността за разноските, съдът правилно е съобразил, че в случая причината за образуване на съдебното производство по оспорване на мълчаливия отказ за неизвършената административна услуга не се намира в поведението на ответника. Правилно съдът е приел, че жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена след произнасянето от страна на ответника. Според данните по делото (л. 17 от първоинстанционното дело), на 30.09.2025 г., в 14:10 ч. на имейлът на Ш. е получено съобщение с информация за произнасянето по подаденото от нея искане. Практиката на Върховния административен съд е безспорна, че когато административният орган издаде искания акт преди подаване на жалбата и образуване на делото, то на жалбоподателя не се дължат разноски по делото по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК. Изложените в частната жалба аргументи във връзка с момента на електронното връчване по чл. 26, ал. 2 ЗЕУ, поддържани и пред първоинстанционния съд, теоретично не се отричат от настоящия състав, но същият ги съобразява предвид конкретната хронология по казуса. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е било налице основание за изменение на определението в частта за разноските.

По изложените съображения и двете оспорени определения като правилни следва да бъдат оставени в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение