Определение № 2571 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1453/2026 г.

Образувано е по частна жалба на М. О. И. от [населено място], срещу определение № 2015 от 23.12.2025г. по адм. дело № 580/2025 г. на Административен съд - гр. Търговище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК срещу определение по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 580/2025 г. е било образувано по жалба на И. против мълчалив отказ на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Омуртаг да образува производство и издаде индивидуален административен акт, с който да определи мярка за закрила чрез настаняване в семейство на роднини по реда на чл.27 от Закон за закрила на детето спрямо нейния внук Е. Е.. Жалбоподателката като баба по майчина линия на детето след раждането му поела изцяло грижите по отглеждането и лечението му, за което разполагала с подписано от дъщеря си пълномощно, след като последната напуснала жилището и оставила детето. След близо 3 години се върнала и взела детето, като го завела в друго населено място. С твърдения, че дъщеря ѝ води скитнически живот и не се грижи адекватно за детето, предвид здравословното му състояние, поискала от ДСП – Омуртаг издаване на заповед по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет за настаняване на детето в семейството и като негова роднина. Административният орган е образувал проверка по сигнала, изготвен е доклад от директорът на ДСП – Омуртаг, като го изпратил до директора на ДСП – Разград, по компетентност предвид настоящия адрес на детето. Посоченото писмо е последният акт, с който директорът на ДСП – Омуртаг се е произнесъл по преписката. Съдът е приел, че не е налице отказ от произнасяне по съществото на сигнала, а само насочване на този сигнал с цел разглеждането му от компетентния орган по смисъла на чл. 27 ал.1 ЗЗДет, който е директорът на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, което живее с майка си. Развити са правни съображения, че съгласно приложимия Закона за закрила на детето, не е предвидена възможност да се оспорват по съдебен ред откази за определяне на мерки по закрила на детето. Посочено е, че бабата на детето, подала сигнала за закрила не е сред процесуално легитимираните да искат защита, видно от разпоредбата на чл. 26 ал.1 ЗЗДет, съгласно която настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда, а искането за мерките пред съда се прави от дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя пред районния съд. Изложени са мотиви, че От тези законови норми следва, че бабата на детето попада в кръга на роднините, при които то може да бъде настанено, но не е активно легитимирана да отправи искане за започване на производство пред съда по определяне на мярка за закрила по чл. 26 ал.1 ЗЗДет. Същата може да отправи сигнал до две от трите компетентни да инициират производството лица – прокурора и ДСП, като последните преценяват дали да упражнят правомощието в условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност. Като приел, че решението на компетентните органи не подлежи на обжалване от сигналоподателя, съдът оставил жалбата на бабата на детето без разглеждане. Определението е правилно. Според чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Този е актът, който подлежи на оспорване по административен и съдебен ред, съгласно чл.27а от ЗЗДет. Настаняване на детето може да се извърши о по съдебен ред съгласно чл.28 от ЗЗДетето. Законът регламентира правна възможност за оспорване на административния акт-Заповед за настаняване на детето, а не отказ за издаване на такъв. Образуването на производство по настаняване е в оперативна самостоятелност на компетентния административен орган -Дирекция „Социално подпомагане“, както правилно е приел първоинстанционния съд. Приемайки, че бабата на детето не е активно легитимирана да инициира производство по чл.26 и чл.27 от ЗЗДет., съдът законосъобразно е прекратил образуваното производство против отказ да се настани детето. Затова като е оставил без разглеждане жалбата на М. И. Административен съд Търговище е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,