Определение № 3454 от 19.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1764/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, [населено място], срещу определение № 294 от 09.05.2024 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.т.д. № 526 по описа на съда за 2023 г., с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменено в частта за разноските постановеното по делото решение, като ответникът по делото „Дженерали Застраховане“ АД е осъден да заплати на адвокат Н. Д., ШАК, като пълномощник на ищцата К. В. А. сумата 1518 лв. /вместо първоначално присъдените с решението 690 лв./, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство, ведно с ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и за постановяване на друго определение, с което да се намалят присъдените разноски за адвокат Н. Д. във въззивното производство до размер от 200 лв. Жалбоподателят се позовава на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такива размери не са обвързващи за съда, като дължимият размер на адвокатския хонорар следва да се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка жалбоподателят се аргументира с факта, че с оглед предмета на спора и проведеното само едно открито съдебно заседание, на което адвокатът не се е явил лично, то процесното дело не следва да се квалифицира с фактическа или правна сложност. Твърди се, че в конкретния случай извършената работа на адвоката се изчерпва с депозиране на отговор на въззивна жалба и бланкетна молба, депозирана преди откритото съдебно заседание по делото във въззивната инстанция, поради което размерът на присъденото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 ЗА следва да се определи в диапазона 100 – 300 лв. В рамките на законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор, в който се оспорва допустимостта и основателността на частната жалба с аргумента, че искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде направено своевременно - най-късно до приключване на последното по делото съдебно заседание. Твърди се, че в конкретния случай жалбоподателят не е направил искане за намаляване на разноските поради прекомерност в горепосочения срок, поради което подобно искане, предявено за първи път с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, т.е. след като производството по делото вече е приключило, е несвоевременно направено и като преклудирано следва да бъде оставено без разглеждане. В условията на евентуалност се привеждат аргументи в защита на законосъобразността на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като по същество е частично основателна. С решение № 79 от 14.03.2024 г. по в.т.д. № 526/2023 г. Варненски апелативен съд е постановил съдебен акт по реда на чл. 258 и сл. ГПК, като част от диспозитива му гласи: „Осъжда ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], седалище [населено място], да заплати на адвокат Н. Н. Д., Шуменска адвокатска колегия, с личен №[ЕИК] в ЕРАРБ, служебен адрес [населено място], [улица], полуетаж 4, офис 4, като пълномощник на ищцата К. В. А., ЕГН: [ЕГН], сумата 690 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство, ведно с ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата“. С оглед горецитираната част от диспозитива на решението от процесуалния представител на ищцата адв. Д. са подадени две молби: молба с вх. № 2492/05.04.2024 г. по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с искане на поправка на очевидна фактическа грешка и молба с вх. № 2493/05.04.2024 г. с искане по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. По молба с вх. № 2492/05.04.2024 г. по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК Варненски апелативен съд се е произнесъл с решение № 134 от 09.05.2024 г., с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, като е посочил, че в горепосочената част на диспозитива „вместо ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК:[ЕИК] следва да се чете „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:[ЕИК]“. По молба с вх. № 2493/05.04.2024 г. с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК Варненски апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 294 от 09.05.2024 г. С атакуваното определение въззивният съд е уважил искането за изменение на решение № 79 от 14.03.2024 г. в частта за разноските, като е осъдил ответника по делото „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на адвокат Н. Д., ШАК, като пълномощник на ищцата К. В. А. сумата 1518 лв. /вместо присъдените първоначално с решението 690 лв./, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство, ведно с ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. За да измени решение № 79 от 14.03.2024 г. в частта за разноските, въззивният съд е взел предвид следното: Съобразно постановеното от него в решение № 79 от 14.03.2024 г., въззивният съд е разпределил и насрещната отговорност на страните за разноските по делото, като е приел, че за въззивното производство на адвоката на въззиваемата ищца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за защитата срещу въззивната жалба по съразмерност с неоснователната й част. Възнаграждението е било определено към минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. общо в размер на 1840 лв./2208 лв. с ДДС. Въззивният съд е уточнил, че очевидно поради грешка той е пресметнал съразмерността спрямо общия обжалван от ответника интерес (16000 лв.), съобразявайки основателната (5000 лв.), а не неоснователната (11000 лв.) част на въззивната жалба, достигайки до извода, че това е неправилно. Поради това въззивният съд е приел молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските чрез увеличаване на размера на присъденото на пълномощника на въззиваемата ищца адвокатско възнаграждение, за основателна. Въззивният съд е приел, че по съразмерност с неоснователната част на въззивната жалба (11000 лв.) спрямо общия обжалван интерес (16000 лв.) дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди, е в размер на 1518 лева с ДДС. Обжалваното определение е частично неправилно. Противно на поддържаното в отговора на частната жалба, възможността на ответника по иска да възразява срещу размера на присъденото на процесуалния представител на ищеца възнаграждение, като прекомерно, не е преклудирана с приключването на откритото съдебно заседание, в което делото са приключили устните състезания във въззивната инстанция. В същото претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение /в представен към писмена молба с искане за даване ход на делото в отсъствие на процесуалния представител на ищеца, списък по чл. 80 ГПК/ е заявена общо – като дължащо се такова по реда на чл. 38 от ЗАдв., без да е конкретизирана по размер, поради което и за противната страна не е съществувала възможност за преценка дали да възрази срещу размера на същото, като прекомерен или не. Правото на насрещната страна на такова възражение е упражнено своевременно – с отговора на молбата на процесуалния представител на ищцата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските – в насока увеличаване на същото, в който отговор ответникът е възразил и срещу първоначално присъдения размер на възнаграждението от 690 лв., като прекомерен. Доколкото по-малкото се съдържа в по-голямото, такова възражение следва да се счита направено и срещу увеличения с обжалваното в настоящото производство определение размер на възнаграждението от 1518 лв. С оглед актуалната практика както на националната, касационна съдебна инстанция, така и на СЕС, включително цитираната от страните в изявленията им по делото, настоящият касационен състав намира, че размерът на дължащото се адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв. следва да се определи, като се изхожда от конкретните обстоятелства по делото – защитавания материален интерес, действителната фактическа и правна сложност на делото и конкретния начин на протичане на производството в съответната инстанция, включително брой и вид на проведените съдебни заседания, също действително осъществените по вид, брой и сложност, действия в осъществяване на предоставената правната помощ, както и ако са налице – и други, релевантни за размера на адвокатското възнаграждение обстоятелства, според особеностите на всеки отделен случай. Като съобрази обжалваемия пред въззивния съд от ответника материален интерес /16000 лв./, размерът, до който въззивната жалба на ответника е приета за основателна /5000 лв./, съответно – за неоснователна – 11000 лв., върху който интерес, като защитен пред въззивния съд такъв, следва да се определи претендираното от процесуалния представител на ищцата възнаграждение, действителната фактическа и правна сложност на делото, пренесено пред въззивната инстанция, както и конкретния начин, по който делото е протекло за ищцата /с депозиране на писмен отговор на въззивната жалба и депозирана писмена молба за открито съдебно заседание, но без явяване в същото/, касационният състав намира за непрекомерен и съответен на тези конкретни обстоятелства, размер на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата за защита пред въззивния съд, този от 700 лв. До този размер обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а за над него до общо присъденото възнаграждение от 1518 лв. – отменено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение