Определение № 4406 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. С. М., [населено място], чрез адв. Горанова, срещу определение № 1191/23.03.2026г. на Административен съд гр. Велико Търново по адм.д. № 279/2026 година. С последното е оставена без разглеждане жалба с вх. № 1780/17.03.2026г. подадена от Р. С. М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2135116/01.03.2026г., издадена от полицейски орган на служба при РУ Павликени и искане от същото лице, с вх. № 1896/20.03.2026г. за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че 14-дневният срок за обжалване на заповедта изтича на 15 март 2026 година, ден неделя, като при приложение на чл. 60, ал.6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая жалбата срещу заповедта била депозирана чрез ЕПЕП на 16 март 2026 година. Прави искане за приложение на чл. 62, ал.4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съгласно която разпоредба електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Сочи определение на ВКС по гр.д. №1021/2023 година. В този случай не била решаваща нанесената дата в регистратурата на съда при техническа обработка на жалбата в работното време на съда – определение на ВКС по гр.д. № 4006/2024 година. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото не са постъпвали възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес. По същество, частната жалба е основателна, при следните изводи от правна страна: За да постанови обжалваното определение и да прекрати производството по делото, съставът на Административен съд гр. Велико Търново е намерил жалбата за просрочена. Приел е, че срокът за обжалване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2135116/01.03.2026г., издадена от полицейски орган на служба при РУ Павликени е започнал да тече на 01.03.2026 г., на която дата е връчен административния акт на адресата му. Като входирана в съда на 17.03.2026 година жалбата е приета за просрочена. Възприетото от съда разрешение на процесуално правния въпрос относно подаването на жалбата извън преклузивния 14-дневен срок е неправилно. Извършеното от касатора процесуално действие по подаване на жалба срещу заповедта за прилагане на ПАМ представлява подаване на документ по електронен път, който е разрешен от ГПК във връзка с АПК начин за осъществяване на процесуални действия на страните (чл. 62, чл. 102е, чл. 102ж, чл. 102з), наред с другия начин на дистанционно изпълнение – подаване по пощата, двата начина са предвидени в чл. 62, ал. 2 ГПК. По аргумент от чл. 62, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК следва да се приеме, че за броенето на преклузивните срокове за подаване на жалбата меродавен е моментът на изпращане на електронното съобщение, а не получаването му. Ето защо за броенето на сроковете не е решаваща нанесената дата върху жалбата в регистратурата на съда при техническа обработка на жалбата в работното време на съда – 17.03.2026 година, а датата на подаване на жалбата чрез ЕПЕП – 16.03.2026 година. Администрятивният акт е съобщен на адресата му на 01.03.2026 година. 14-дневният преклузивен срок за обжалването му изтича на 15.03.2026 година – ден неделя. При приложение на чл. 60, ал.6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая жалбата срещу заповедта е депозирана чрез ЕПЕП на 16 март 2026 година. Съгласно чл. 62, ал.4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Жалбата е подписана с КЕП на адв. Горанова, пълномощник на Р. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 102б ГПК, приложима субсидиарно на осн. чл. 144 АПК, съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма. Съдилищата не може да отказват приемането на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато: 1. са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги; 2. изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления. А според чл. 102ж, ал. 2 ГПК електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис. По силата на чл. 102з, ал. 3 ГПК към електронни изявления преписи за страните не се представят. От анализа на цитираните по-горе разпоредби и от установените по делото факти следва извод, че жалбата на Р. С. М., [населено място], чрез адв. Горанова, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2135116/01.03.2026г., издадена от полицейски орган на служба при РУ Павликени и искане от същото лице, с вх. № 1896/20.03.2026г. за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед са подадени в срок. Като е прекратил производството по делото съставът на АС гр. Велико Търново е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, в настоящия състав