Определение № 720 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 156/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Г. П., срещу определение № 3692/27.11.2024 г., постановено по адм.дело № 613/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ за обжалване на определение № 3489/13.11.2024 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, постановено в нарушение на чл. 19 от ЕКПЧ. Излага доводи, че с отказа за предоставяне на правна помощ e лишeн от достъп до ефективно съдопроизводство. Оспорва мотивите на съда, че поисканата от него правна помощ не е в интерес на правосъдието и иска да бъде отменено определението в оспорената част и да му бъде предоставена правна помощ. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени направените с жалбата възражения и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 613/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по подадена от И. Г. П. жалба срещу решение № 8555/12.07.2024 г. на Главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за предоставяне на достъп до обществена информация. За да остави без уважение искането на П. за предоставяне на правна помощ съдът е посочил, че производството не е сред изискващите задължително процесуално представителство и интересите на правосъдието не налагат назначаването на процесуален представител по смисъла на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПрП). Съдът е приел, че в случая правната помощ е поискана, за да се постигне разглеждане по същество на частната жалба против отказа на Главния директор на ГД „ИН“ да му се връчи съобщение от ВКС адресирано до него, както и да му бъдат предоставени копия от отговори по негови жалби и сигнали до ГД „ИН“ и до министъра на правосъдието относно условията при които изтърпява наказанието „лишаване от свобода“. При така установеното съдът е направил извод, че интересите на правосъдието не изискват квалифицирана правна помощ и правни знания. При така изложените доводи искането е отхвърлено като неоснователно. Определението е правилно. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 2 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая съдът правилно е приел, че предоставянето на правна помощ за обжалване на определение №3489/13.11.2024 г. постановено по същото дело не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на П.(чл.24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Характерът на производството не изисква задължително представителство във формата на приподписване на жалби на основание чл.212, ал. 2 АПК, тъй като лицето е освободено от внасяне на държавна такса. Наред с горното и интересите на правосъдието също не предпоставят нуждата от правна помощ. По делото не се установява фактическа и правна сложност, обуславяща необходимост защитата на жалбоподателя да се осъществява от лице с юридическо образование. По тези съображения следва да се сподели крайният извод на Административен съд – Стара Загора за липса на основание за предоставянето на търсената от П. правна помощ под формата на процесуално представителство и определението като правилно следва бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение