Решение № 2651 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Т. М. в качеството на ЕТ „Иватом – И. М., гр. Асеновград, против решение № 5558 от 19.06.2025 г. по адм. дело № 2808/2024 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу заповед № А-3054/28.11.2024г., издадена от кмета на община Асеновград. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Асеновград да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът- кмет на община Асеновград оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора против заповед № А-3054/ 28.11.2024г. на кмета на община Асеновград, с която е отказано да се одобри проект за ПУП- РУП за УПИ III -515.246, кв. 121 по плана на гр. Асеновград (заповед № А-1013/ 21.05.2025г. на същия административен орган за поправка на очевидна фактическа грешка), с контактни УПИ II- 1458 и УПИ IV- 515. 247, кв. 121 по плана на гр. Асеновград по заявление вх. № 94-И-113/ 11.04.2024г. Съставът на административния съд приема, че представеният проект за РУП е в противоречие с чл. 36 ЗУТ и с разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗУТ в частта за новопредвидената сграда на допълващо застрояване, както и в противоречие с отреждането на имота по действащия ПУП-ПЗ. По тези съображения стига до извода, че отказът на административния орган да одобри представения проект е законосъобразен и с решението, предмет на оспорване, отхвърля жалбата против административния акт. Изводите на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърляне на подадената жалба са законосъобразни. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта e издадена при спазване на изискванията на чл. 129, ал. 2, вр. 128, ал. 8 ЗУТ, след като представеният проект не е приет от ОЕСУТ с решение по протокол № 35/ 13.11.2024г. По тези съображения доводът на касатора за съществени нарушения на административнопроизводствените правила е неоснователен. Заключението на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон, също следва да бъде споделено. Правилно е прието, че с представения проект разстоянието на новопредвидената сграда в УПИ ІІІ - 515.246, в частта й непокриваща калкана на сградата в УПИ ІІ – 1458, до страничната регулационна линия с УПИ ІІ – 1458, е 2 м., което е в отклонение от изискванията на чл.31, ал.2, т.1 ЗУТ. Законосъобразно е отбелязано, че разпоредбата на чл. 36 ЗУТ в случая е неприложима. Позоваването на нормите на чл. 36, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ в обяснителната записка към проекта е формално, без да са налице фактически основания за това. Цитираните разпоредби допускат изключения от правилата за разстояние по чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ в хипотези, при които се запазват заварени сгради. В случая съществуваща в УПИ ІІІ - 515.246, кв. 121 по плана на гр.Асеновград сграда е премахната (удостоверение от 12.04.2023г. на л. 87 от делото) и представеният проект за РУП предвижда изцяло ново застрояване с триетажна жилищна сграда с магазини и допълващо застрояване на един етаж на страничната регулационна линия към УПИ ІІ – 1458. По тези съображения правилата на чл. 36 ЗУТ са неприложими, а доводите на касатора в обратен смисъл – неоснователни. Съставът на административния съд правилно приема, че проектът противоречи и на нормата на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Както вече се посочи, представеният проект за РУП предвижда допълващо застрояване в УПИ ІІІ - 515.246 на регулационната граница с УПИ ІІ – 1458. Това е в отклонение от правилата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че калканна стена на допълващо застрояване не покрива плътна ограда на вътрешна регулационна линия към съседния имот. Възражението на жалбоподателя, че плътната ограда е ограда между двата имота е премахната от собствениците на съседния имот в хода на административното производство, е без значение, тъй като законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й (чл. 142 АПК). В случая към датата на издаване на заповедта е установено проектът е в нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, което обосновава законосъобразност на постановения отказ. В допълнение следва да се посочи, че представеният проект за ПУП – РУП е в противоречие и с чл. 113, ал. 1 ЗУТ, тъй като не съответства на одобрения за имота план за застрояване. От събраните по делото доказателства се установява, че действащият ПУП- ПЗ за УПИ ІІІ - 515.246, кв. 121 по плана на гр. Асеновград е одобрен през 1992г. (издадените по- късно заповеди за изменение на ПУП- ПЗ са отменени с влезли в сила съдебни решения) и предвижда запазване на съществуващата в имота двуетажна сграда и пристрояването й с нова също на два етажа. В отклонение от действащия ПУП- ПЗ представеният проект за ПУП- РУП предвижда изцяло ново застрояване в имота с триетажна сграда на основното застрояване, на калкан със сградите в съседните УПИ ІІ – 1458 и УПИ IV- 515. 247, кв. 121 по плана на гр. Асеновград, както и нова постройка на допълващо застрояване на вътрешната регулационна граница с УПИ ІІ – 1458. Това е в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗУТ, тъй като РУП се изработва във основа на действащия ПУП – ПЗ, като определя разположението и очертанията на сградите в план, разстоянията между тях до имотните граници, както и необходимите силуети, изясняващи максималните височини на сградите и билата в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектураната връзка между сградите ( чл. 113, ал. 4 ЗУТ). Несъответствието на представения проект с предвижданията на действащия ПУП- ПЗ за имота е още един аргумент в подкрепа на извода, че отказът на административния орган да одобри представения проект е законосъобразен. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдпроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна, като са събрани относимите доказателства, включително чрез използване на специални знания. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза правилно е кредитирано от съда с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Такива не са ангажирани от жалбоподателя. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, като съдържа мотиви, обосноваващи правните изводи на съда по съществото на спора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбпоодател следва да заплати на община Асеновград, в чиято структура е административният орган- ответник в настоящото производство, сумата 766,94 евро разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,