Определение № 9918 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частнa жалбa от Д. Р. К. от гр.Дебелец чрез адв.Ц. Дончева против Определение по хода на делото № 2747 от 21.08.2025г. по адм.дело № 635/2025г. на Административен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Решение №ВТ-1/1/2025г. от 04.07.2025г. на директора на РИОСВ – В. Търново, за одобряване осъществяването на ИП на ЗП К. Ш. за „Разширение на птицеферма за стокови кокошки носачки“ с местоположение имот с идентификатор 20242.72.70,находящ се в гр.Дебелец и производството по делото е прекратено,поради липсата на правен интерес от оспорването. В частната жалба се претендира неправилност на оспорения акт, като се твърди противоречието му с материалния закон и по специално с правилата на АПК. Излагат се обстойни доводи, че оспорения пред Административен съд Велико Търново акт на Директора на РИОСВ – Велико Търново, се явява неблагоприятен такъв за частния жалбоподател, като непосредствено засяга негови законни права и интереси. Ответникът в настоящото и главното производство- Директор на РИОСВ Велико Търново не взема становище по частната жалба. Заинтерисованото лице- ЗП К. Ш. в писмен отговор оспорва частната жалба по изложени в него съображения. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а оспореното с нея определение следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон. Предмет на оспорване пред Административен съд Велико Търново е решение № ВТ-1/1/2025г. от 04.07.2025г на Директора на РИОСВ Велико Търново, за одобряване осъществяването на ИП за „Разширение на птицеферма за стокови кокошки носачки“ с местоположение имот с идентификатор 20242.72.70,находящ се в гр.Дебелец. С разпореждане от 12.08.2025г АС-Велико Търново е оставил жалбата на Д. Р. К. без движение да заплащане на дължимата държавна такса,представяне на пълномощно спрямо адв.Дончева, както и до обосноваване на правен интерес от оспорването. С молба от 20.08.2025г представил копие на нотариален акт за собственост ,вносна бележка за държавна такса,както и обосновал правния си интерес от оспорването с оглед участието му в проведените обществени обсъждания по повод процедурата по ОВОС,обжалването на акта пред Министъра на околната среда и водите,притежаването на постоянен адрес в населеното място и документ за собственост върху имот в границите на гр.Дебелец. За да постанови определението си за оставяне на жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото по отношение на К.,съставът на АС-Велико Търново е приел,че инвестиционното предложение не засяга правата и законните интереси на жителите на гр-Дебелец,доколкото единствено адресната му регистрация не би могла да обоснове допустимост на жалбата му. За настоящия тричленен съдебен състав на Върховен административен съд е безспорна пряката приложимост на разпоредбата на чл. 9, §2 от Орхуската конвенция, предоставяща право на „заинтересованата общественост“ за участие в съдебното оспорване на всички решения в процедурата по ОВОС. Съгласно член 9, § 2 от Конвенцията, всяка страна осигурява на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес, или чието право е нарушено, достъп до процедура за обжалване пред съда на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6, според които обществеността участва при вземане на решения, респективно в процедурата по тяхното обжалване, за разрешаване на дейностите, изброени в Анекс I. Анализът на цитираната разпоредба, сочи на извод, че независимо от вида на акта, след като същият е издаден в процедура по ОВОС, заинтересованата общественост следва да бъде допусната до участие в процедурата на всеки от нейните етапи, както чрез предоставяне на достъп до информация, така и чрез осигуряване на възможност за участие в производствата по съдебно оспорване на тези актове. Тук правото на оспорване следва да се разбира не само в тесния му смисъл на лично иницииране на съдебно обжалване срещу тези актове, но и в смисъл на участие, като подпомагаща органа страна при издадени актове, с резултат благоприятен за тази заинтересована общественост. Последният извод произтича от прокламираното с Конвенцията право на заинтересована общественост да участва в процедурата по ОВОС на всички нейни етапи. Последният извод е в унисон и с развитието на обществените отношения и с предоставената с нормата на чл. 147 от АПК възможност страни в производството по оспорване на индивидуални административни актове да бъдат лицата,за които актът създава неблагоприятни правни последици. В конкретната хипотеза, с оглед предмета на делото, правото на участие на „заинтересованата общественост“ произтича от разпоредбата на чл. 9, § 2 от Орхуската конвенция, във връзка с чл. 1, §2, б. ‚“д“ от Директива 2011/92/ ЕС на Европейския Парламент и на съвета от 13 декември 2011г. Последното според настоящия състав не е обвързано с доказване качеството на организация по смисъла на §1, т.2 от ДР на АПК или на сдружение под формата на местна гражданска инициатива по смисъла на чл. 46 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/. В този смисъл правноорганизационната форма на този инициативен комитет се явява ирелевантна за преценка наличие качеството на „заинтересована общественост“ на членуващите в него лица.Действително К. е участник в Инициативен комитет „ За Дебелец“,което сдружение за местна гражданска инициатива е конституирано като жалбоподател пред първоинстанционния съд,но видно от съдържанието на административната преписка самият орган- Директора на РИОСВ-Велико Търново е определил като засегната общественост кметството на гр.Дебелец,като съответно е разпоредил провеждането на обществено обсъждане с населението на града, в което активно е участвал К., като изразявал становище и в лично качество, което е приложено по преписката като част от издаването й. Безспорно частният жалбоподател Д. Р. К. от гр.Дебелец притежава качеството „общественост“ по смисъла на Орхуската конвенция, съгласно легалното определение на това понятие дадено в чл. 2, т. 4 от Конвенцията. Последното определя като общественост едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи. Дали същият има качеството „заинтересована общественост“ по смисъла на чл. 9, §2 от Конвенцията, следва да се изхожда от доказателствата по делото. От последните безспорно е видно, че жалбоподателят К. е жител на населеното място,в близост до което ще се реализира инвестиционното предложение на „ЗП К. Ш.“ за „Разширение на птицеферма за стокови кокошки носачки“ с местоположение имот с идентификатор 20242.72.70,находящ се в гр.Дебелец “. Жалбоподателят физическо лице, безспорно е член на местен инициативен комитет /последният без самостоятелна правосубектност, с оглед реда по който е основан/, създаден с цел защита на гражданските права и интереси против осъществяване на ИП за „Разширение на птицеферма за стокови кокошки носачки“ с местоположение имот с идентификатор 20242.72.70,находящ се в гр.Дебелец. Така предприетата гражданска инициатива, част от която е жалбоподателя физическо лице и местоживеенето му, води на извод за наличие на заинтересованост от страна на същия по отношение на дейността, залегнала в инвестиционното намерение на ЗП К. Ш.. В този смисъл е даденото в чл. 1,§2, б. „д“ от Директива 2011/92/ ЕС на Европейския Парламент и на съвета от 13 декември 2011г. определение за „заинтересована общественост“, а именно означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, или се интересува от процедурите за вземане на решения в областта на околна среда, посочени в член 2, параграф 2. Настоящият съдебен състав намира, че цитираните по -горе разпоредби от Орхуската конвенция и Директива 2011/92/ ЕС безспорно бранят интересите на тази общественост, към която принадлежди и жалбоподателя К.. Последният има характер на „заинтересована общественост“ и следва да разполага с прокламираните с Конвенцията и Директивата права по отношение на тази общественост. Различният правен извод, до който е достигнал първоинстанционният съд, в оспореното пред настоящата инстанция определение, е в разрез с нормите на ЕС и практиката на СЕС по сходни случай обективирана в решения на СЕС по дела С 212-21, С-223/21, С-664-15, С-863/19. От друга страна в рамките на административното производство като страна е конституиран Д. Р. К.,което е допълнително основание по чл.9 § 2 от Орхуската конвенция. Административният орган -Министърът на околната среда и водите е допуснал и разгледал жалба на К. против междинен акт на РИОСВ-Велико Търново в административното производство, като е преценил,че в производството по издаване на акта се засягат права и законни интереси на К.. Независимо,че по същество Министърът на околната среда и водите в случая се явява горестоящ административен орган,то на практика с участието си в производството пред него,същият е признал на К. качеството на страна в административното производство. Съгласно чл.147 ал.1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. След като одобреното инвестиционно предложение ще се реализира в близост до населеното място,в което живее постоянно К. и заедно със съпругата си притежават недвижим имот,не би могло да се отрече правния му интерес на да защити правата си в съдебното производство по оспорване на издадения акт по ОВОС.В подобен смисъл е и решение № 2996/17.03.2016г на ВАС по адм. дело №8294/2015г. Предвид изложеното настоящият касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение приема, че частният жалбоподател разполага, на самостоятелно правно основание, с процесуална възможност за участие в процесното производство при прякото приложение на цитираните в настоящото изложение разпоредби на Орхуската конвенция. Ето защо като е оставил без разглеждане жалбата на Д. Р. К. от гр.Дебелец чрез адв.Ц. Дончева против Решение №ВТ-1/1/2025г. от 04.07.2025г. на директора на РИОСВ – В. Търново, за одобряване осъществяването на ИП на ЗП К. Ш. за „Разширение на птицеферма за стокови кокошки носачки“ с местоположение имот с идентификатор 20242.72.70и прекратил производството по делото Административен съд Велико Търново е постановил своя акт при неправилно приложение на материалния закон, и същият следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на производството по делото на Административен съд Велико Търново при съобразяване мотивите на настоящото определение и конституиране на жалбоподателя като жалбоподател в главното производство. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение