Определение № 140 от 15.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 969/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било решение от 09.08.2018 г. по в.гр.д.№ 812/2018г. на ОС - Бургас, с което са уважени искове с правно основание чл.439 ГПК. С Решението си от 21.11.2019 г. настоящият състав на IV – г.о. на Върховният касационен съд, е отменил Решение от 9.08.2018 г. по в.гр.д.№ 812/2018г. на ОС – Бургас и е отхвърлил предявените искове. С молба от 13.12.2019г. касаторът Г. Д., чрез процесуалния си представител моли да бъде изменено решението, в частта му относно разноските, като осъди ответникът по касация Т. Д. да заплати сумата в размер на 3000 лв., представляваща разноски за производството пред въззивната и касационната инстанции. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Т. Д. не е депозирал писмено становище. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК третото лице помагач на насрещната страна – ЧСИ И. Б. не е депозирал писмено становище. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, намира следното: С Решение № 259/21.11.2019 г. по гр.д. № 969/2019 г. настоящия състав на IV – г.о. на ВКС отменил Решение от 09.08.2018 г. по гр.д. № 812/2018 г. на ОС – Бургас, и отхвърля предявения от Т. Д. срещу Г. Д. иск, че ищеца не дължи на ответника изпълнение на задължението по изпълнително дело № 406/2016 г. по описа на ЧСИ И. Б. сума в размер на 11 623, 83 лв. С посоченото решение Т. Д. е осъден да заплати на Г. Д. сумата в размер на 2500 лв., представляваща разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл.81, вр. чл. 78 ГПК във всеки акт с който делото приключва съдът се произнася по искането за разноски. В случая като съобрази, че въззивното решение е отменено и заявения иск по чл. 439 ГПК е отхвърлен настоящия състав на IV – г.о. приема следното: Искането за изменение на решение в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК може да бъде направено в месечен срок от постановяване на определението, който в случая е спазен. С оглед резултата от делото съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК ищеца следва да заплати на насрещната страна сторените съдебни разноски. Ответникът по предявения иск е представляван от адв. Г. А. Д. от АК – Б. в исковото производство. По в.гр.д. № 812/2018 г. по описа на ОС – Бургас/лист 47/ е представен договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че уговореното възнаграждение е по чл. 38, ал.1 от Закона за Адвокатурата. По същото дело /лист 46/ е представен и списък по чл. 80 ГПК, в който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., а пред касационната инстанция е представен списък по чл. 80 ГПК/лист 113 по делото/, с който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за процесуално представителство пред касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещните страни не за изложили становище по основателността на молбата, респективно не е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При постановяване на решението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по цялото искане за присъждане на разноски по делото отправено до съда от страна на жалбоподателя, а само за тези направени пред първоинстанционният съд. С оглед изложените съображения настоящия състав намира, че на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително и разноски направени пред въззивната инстанция и касационна инстанция в общ размер на 3000 лева. Предвид изложените съображения, съдът