Решение № 27 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2009 г.

Решение № 27 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. И., и П. М. П. срещу решение № 882/19.06.09 г. по гр. д. № 2041/08 г. на В. окръжен съд. Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че не е установена идентичност между притежавания от техния наследодател М. Й. М. имот с площ от 17 дка в местността "К. дере" и този, който им е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници. Освен това оспорват извода на съда, че ответниците са собственици на спорния имот. Ответниците в производството В. Ц. В. и Е. С. В. оспорват жалбата. С определение № 328 от 20.04.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса за индивидуализацията на един имот, притежаван от наследодателя на страната по делото и възстановен по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на поземлената комисия при прилагане на чл. 18б, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ /в определението неточно е записано чл. 10б, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ/. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на В. окръжен съд, след частична отмяна на решение № 2510/25.07.08 г. по гр. д. № 5155/07 г. на В. районен съд, е отхвърлил предявения от М. М. И. и П. М. П. срещу В. Ц. В. и Е. С. В. отрицателен установителен иск, с което по същество е признал, че ответниците са собственици на УПИ V в кв. 11 по плана на в. з. "Шкорпиловци", [община] чифлик, област Варна. Оставил е в сила решението на районния съд в останалата част, с която е бил уважен насрещният отрицателен установителен иск и по този начин е отрекъл правата на ищците М. М. И. и П. М. П. върху същия имот. Въззивния съд е приел, че с решение № 16-1 от 06.06.96 г. на ПК Д. чифлик е възстановена собствеността върху нива с площ от 18,770 кв. м. в землището на[населено място], местността "К. дере", на наследниците на М. Й. М.. Възстановената земя е била поделена с договор за доброволна делба от 20.11.96 г. и наследодателката на ищците - Т. М. П. е получила реален дял, включващ спорния УПИ V в кв. 11 по плана на в. з. "Шкорпиловци". Същият парцел V в кв. 11 е бил продаден преди това на ответниците с нот. акт № 192, т. VI, н. д. № 2472/1969 г. от ТКЗС "Отряд В. Л."; впоследствие е бил одържавен с РМС № 93/10.03.73 г. на Б. на МС и е бил възстановен с т. 6 на РМС № 15/1991 г. Прието е, че ищците по главния иск и ответници по насрещния отрицателен установителен иск М. М. и П. М. не са доказали по несъмнен начин, че имотът на техния наследодател М. Й. се е намирал на същото място, на което е бил възстановен с решението на поземлената комисия и съответно - че е включвал спорния по делото УПИ V от кв. 11 по плана на в. з. "Шкорпиловци", ето защо е признато за установено, че те не са собственици на спорния имот. Изложени са мотиви, че липсват доказателства за наследствено правоприемство между Ж. Д., който е притежавал нива от 17 дка в местността "К. дере" съгласно крепостен акт № 181/1898 г. и М. Й., на чиито наследници е възстановена собствеността върху нивата с площ от 18,770 кв. м. Независимо от това, само две от границите по крепостния акт, уточнени и от свидетеля М., съвпадат с границите на възстановения имот, но това не е достатъчно, за да се установи идентичност на имотите. При това положение между страните по делото не възниква конкуренция на права, която да се разреши по правилото на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Правата на ответниците по главния отрицателен установителен иск - В. В. и Е. В., придобити от продажбата по нот. акт № 192/1969 г. се запазват и затова е отхвърлен предявеният срещу тях иск. По въпроса за индивидуализацията на един имот, притежаван от наследодателя на страната по делото и възстановен по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на поземлената комисия при прилагане на чл. 18б, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ, има противоречива съдебна практика. В обжалваното решение въззивния съд не е зачел установените в административното производство по реда на чл. 18б, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ граници на имота, който подлежи на възстановяване на ищците, в качеството им на наследници на М. Й. М., като вместо това съдът сам е извършвал съпоставка на границите на притежавания и възстановения имот и е приел, че съвпадението само на две от тях не е достатъчно. Обратно - в решение № 79 от 04.02.09 г. по гр. д. № 5670/07 г. на ВКС, I ГО се приема, че по въпроса за идентичността първостепенно значение има решението на ПК за възстановяване на собствеността в стари реални граници, определени по реда на чл. 18б, ал. 3, вр. чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, чрез съвместно уточняване със заявителите. Прието е също, че ответниците нямат правен интерес от противопоставяне на това възражение срещу легитимацията на ищците, тъй като не заявяват собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС. В решение № 163 от 19.03.09 г. по гр. д. № 6221/07 г. на ВКС, II ГО също е прието, че анкетирането е законоустановеният начин, по който се установяват границите на подлежащите на възстановяване земи, в хипотезата на чл. 18б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Настоящият състав намира за правилна практиката в посочените две решения на ВКС. За установяване на старите реални граници на подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи е създадена специална правна уредба.