Определение № 10379 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1150/2026 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Столична община (СО) за изменение на Решение №8296 от 23.07.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №1150/2026 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че размерът на присъдените с решението на СО разноски не отговаря на реално сторените такива, за които са представяни доказателства и са правени в срок искания за присъждането им. Излага, че СО е обжалвала Решение № РД-02-36-270 от 01.03.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014 - 2020 г. (ОПРР), по повод на което е образувано адм. дело № 3053/2023 г. на Административен съд - София-град (АССГ). При обжалване на Решение № 10025 от 26.06.2024 г. по адм. дело № 3053/2023 г. на АССГ е образувано адм. дело № 9685/2024 г. на ВАС. Съобразно Решение № 5510 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. дело № 9685/2024 г., делото е върнато за ново разглеждане от АССГ, като е образувано адм. дело № 5715/2025 г. на АССГ. С обжалване на Решение № 40013 от 01.12.2025 г. по адм. дело 5715/2025 г. е образувано текущото адм. дело 1150/2026 г. на ВАС. Както в мотивите, така и в диспозитива на Решение № 10025 от 26.06.2024 г. по адм. дело № 3053/2023 г. се съдържат изрични аргументи и разпореждане на съда. че на Столична община следва да се присъди сумата от 102 046,83 лв. съобразно уважената част на жалбата (6 116 859,53 лв.) при материален интерес 8 474 700,53 лв. Реално заплатената и претендирана сума за първа инстанция е в размер на 139 682, 40 лв. с вкл. ДДС. При представителството по адм. дело № 9685/2024 г. процесуалният представител на СО е представил списък с разноски, ведно с доказателства за реално направени разходи в размер от 139 682, 40 лв. с вкл. ДДС. По административно дело № 5715/2025 г. е представен списък с разноски и Фактура № 80 от 02.09.2025 г. за сумата от 60 000 лв. без ДДС, респ. 72 000 лв. с включен ДДС. Пред настоящата втора и окончателна съдебна инстанция е представен в срок списък с разноски и доказателства за реалното им заплащане по Фактура № 93 от 02.03.2026 г. в размер на 36 813,01 евро, с включен ДДС. Имайки предвид горепосоченото, присъдената сума в размер на 32 061,60 евро представлява едва около една шеста от реално направените разходи от Столична община за процесуално представителство, като Върховният административен съд не е отчел сторените разходи по посочените по-горе административни дела на първа инстанция, както и за предходно разглеждане на делото от Върховния административен съд. Разноските в производството пред първоинстанционния съд са сторени от Столична община по повод действия на ответника, признати и от съда като незаконосъобразни и подлежат на възстановяване. Предвид изложеното прави искане решението да бъде изменено в частта на присъдените на СО разноски, като й се присъдят всички сторени разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014 - 2020 г. изразява становище за неоснователност на искането. По подробно изложени съображения счита, че не е налице основание за изменение на съдебното решение в частта на присъдените разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение №5510 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. дело № 9685/2024 г., съдът е отменил Решение №10025 от 26.06.2024 г. на АССГ по адм. дело № 3053/2023 г. в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на Столична община срещу т. 1 – т. 16 от Решение № РД-02-36-270 от 01.03.2023 г. на ръководителя на УО та ОПОС, както и в частта за разноските, и го е върнал за ново разглеждане в тази част от друг съдебен състав при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд той се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Предвид посоченото, при новото разглеждане на делото, съдът е следвало да присъди на спечелилата спора страна всички направени до момента на постановяване на решението разноски. В настоящия случай, при новото разглеждане на делото е постановено Решение №40013 от 01.12.2025 г. на АССГ по адм. дело № 5715/2025 г. С него е отменено Решение № РД-02-36-270 от 01.03.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, в частта от т. 1 до т. 16, с което е отказана верификация на разходи, отчетени в рамките на Искане за окончателно плащане № 6 по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-1.001-0001-С05 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по направеното Искане за окончателно плащане № 6 по АДБФП № BG16RFOP001-1.001-0001-С05. С решението Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е осъдено да заплати на Столична община разноски в размер на 11 392,00 лв. Това са разноските, които предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, са присъдени на СО, както за производството по адм. дело № 5715/2025 г. на АССГ, така и за предходните производства – това по адм. дело № 3053/2023 г. на АССГ и това по адм. дело № 9685/2024 г. на ВАС. От страна на СО не е направено искане за изменение на решението на АССГ в предвидения в закона срок. С Решение №8296 от 23.07.2026 г. по адм. дело №1150/2026 г. на ВАС, чието изменение се иска, съдът е отменил Решение №40013 от 01.12.2025 г. на АССГ по адм. дело № 5715/2025 г., в частта с която е отменено Решение № РД-02-36-270 от 01.03.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, в частта по т. 1, 5, 6, 11, 13 и 15, като вместо това е отхвърлил жалбата на СО срещу Решение № РД-02-36-270 от 01.03.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, в частта по т. 1, 5, 6, 11, 13 и 15, осъдил е СО да заплати на МРРБ, разноски в размер на 151,78 евро и е оставил в сила решението, в останалата част. С решението ВАС е осъдил СО да заплати на МРРБ разноски за касационното производства в размер на 125,39 евро, а МРРБ да заплати на СО разноски в размер на 32 061,60 евро. За да постанови решението си в частта за разноските, ВАС е изложил, че с първоинстанционното решение, жалбата на Столична община е изцяло уважена, като МРРБ е осъдено да й заплати разноски в размер на 11 392,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Приел е, че посочената сума, предвид действително направените от Столична община разноски, съразмерно с уважената част от жалбата, не следва да бъде редуцирана. Предвид обаче крайния извод за неоснователност на жалбата на Столична община срещу решението, в частта по т. 1, 5, 6, 11, 13 и 15, съдът е счел, че тя следва да бъде осъдена да заплати на МРРБ направените разноски в двете първоинстанционни и първото касационно производство, в общ размер на 151, 78 евро, съразмерно с отхвърлената част на жалбата й. С решението, съдът е присъдил разноски за касационното производство, съразмерно с уважената и отхвърлената част от жалбата. Посочил е, че касаторът – ръководителят на УО на ОПРР е направил разноски пред касационната инстанция в размер на 869,20 евро (1 700,00 лв.) за заплатената държавна такса и 102,26 евро (200,00 лв.) за юрисконсултско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 971,46 евро. Ответникът – Столична община е направил разноски в касационното производство в размер на 36 813,01 евро (71 999.99 лв.) за заплатено от него адвокатско възнаграждение. Предвид посоченото съдът е присъдил на МРРБ разноски в размер на 125,39 евро, съразмерно с уважената част на касационната жалба, а на Столична община разноски в размер на 32 061,60 евро, съразмерно с отхвърлената част на касационната жалба. Видно от изложеното в производството, приключило с Решение №8296 от 23.07.2026 г. по адм. дело №1150/2026 г., ВАС е присъдил на СО всички дължими за касационното производство разноски. Разноските дължими на СО за производствата по адм. дело № 3053/2023 г. на АССГ, адм. дело № 9685/2024 г. на ВАС и адм. дело № 5715/2025 г. на АССГ, съразмерно с уважената част на жалбата й, не могат да бъдат присъдени за първи път с решението по адм. дело №1150/2026 г. на ВАС. Това е така, тъй като жалбата на СО, в частта досежно т. 2, 3, 4, 7, 8, 9, 10, 12, 14 и 16 от административния акт, е уважена още с първоинстанционното съдебно решение, което ВАС единствено е оставил в сила в тази част. Както се посочи, от СО не е направено искане за изменение на Решение №40013 от 01.12.2025 г. на АССГ по адм. дело № 5715/2025 г. в законоустановения срок. Посоченото процесуално бездействие не може да бъде преодоляно с искане за изменението на Решение №8296 от 23.07.2026 г. по адм. дело №1150/2026 г., ВАС, в частта за разноските. Предвид изложеното, искането на Столична за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд