Решение № 175 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10845/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. К., чрез адвокат А. Живков, против решение № 14660/29.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3185/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, които следва да се квалифицират като такива за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Изтъква, че неправилно съдът не е уважил исковата му молба. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. В съдебно заседание не се представлява. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответната страна – Национален осигурителен институт, чрез юрк. М. Атанасова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото е подадена и частна жалба от И. А. К., чрез адвокат А. Живков, против определение № 25204/24.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3185/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено без уважение искането му за допълване на решението по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което иска отмяната му. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната и частната жалба са неоснователни. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение и определение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението и определението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната и частната жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от И. А. К. против Национален осигурителен институт /НОИ/ за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди с цена на иска левовата равностойност на 300 евро, съставляващи според ищеца страдания причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от структурата на НОИ, увреждащи законните права и интереси на ищеца. От фактическа страна по делото е установено, че с разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021 г. на длъжностно лице по ПО, на И. А. К. е възобновена личната социална пенсия за инвалидност, считано от 02.03.2019 г. Ищецът е обжалвал посоченото разпореждане, въпреки благоприятните последици за него. По жалбата на К. е постановено разпореждане [номер]/23 от 25.03.2022 г. на длъжностно лице по ПО, с което оспореното разпореждане е потвърдено. С Решение № 2153-21-406/22.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ София-град разпореждане [номер]/23 от 25.03.2022 г. на длъжностно лице по ПО е обявено за нищожно – като постановено от лице, което не е следвало да се произнесе по жалбата, а самата жалба на К. е оставена без уважение, като напълно неоснователна. Посоченото решение на Директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано от И. К. пред АССГ, който с решение № 7743/12.12.2023 г., постановено по адм. дело № 928/2023 г., отхвърлил жалбата. Решението на АССГ е потвърдено от ВАС с решение № 8190/03.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4220/2024 г. ВАС е оставил в сила решението на АССГ, като решението е окончателно. И. К. посочил, че претендира вреди от обявеното за нищожно разпореждане [номер]/23 от 25.03.2022 г. на длъжностно лице по ПО поради факта, че е издадено от некомпетентен да разгледа жалбата му с вх. № 1023-21-1166/24.02.2022 г., подадена против разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021 г. на длъжностно лице по ПО, административен орган – т.е. претендира неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на НОИ, възникнали в периода от датата на постановяване на обявеното за нищожно разпореждане [номер]/23 от 25.03.2022 г. на длъжностно лице по ПО до обявяването му за нищожно на 22.12.2022 г. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства от един свидетел. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че И. К. не е ангажирал доказателства в подкрепа на изложеното в исковата молба твърдение, че е претърпял неимуществени вреди от обявеното за нищожно разпореждане [номер]/23 от 25.03.2022 г. на длъжностно лице по ПО. Не е доказал и настъпването на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на служители на НОИ. Неимуществени вреди не са установени и от показанията на допуснатия от съда свидетел. Отделно от това, К. не е доказал и как се формира размера на претендираното от него обезщетение в размер на 300 евро. Въз основа на посоченото, съдът приел, че така предявеният от К. иск за присъждане на неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради и което го отхвърлил. При подаване на касационната жалба против решението по същество К. посочил, че АССГ е разгледал непредявен иск за обезщетение във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от структурата на НОИ за сумата 300 евро, като също така го е осъдил в нарушение на закона да заплати 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Като основания във връзка с горното К. развива подробно съображения по същността на спора. Административният съд приел, че К. не е направил искане по смисъла на чл. 250 ГПК, а иска преразглеждане на вече решен спор, по което реално ще се произнесе касационната инстанция, включително и в частта за разноските, поради което с определение № 25204/24.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3185/2023 г. искането е оставено без уважение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при надлежно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която са формирани съответстващи на закона правни изводи. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при Националния осигурителен институт, възникнали в периода от датата на постановяване на обявеното за нищожно разпореждане [номер]/23 от 25.03.2022 г. на длъжностно лице по ПО до обявяването му за нищожно на 22.12.2022 г. Съответно, при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Национален осигурителен институт. Правилен е изводът на съда, че не е установено наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от нищожен административен акт – разпореждане [номер]/23 от 25.03.2022 г. на длъжностно лице по ПО, обявено за нищожно от директора на ТП на НОИ София-град с Решение № 2153-31-406/22.12.2022 г. единствено поради факта, че е издадено от некомпетентен да разгледа жалба вх. № 1023-21-1166/24.02.2022 г., подадена против разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021 г. на длъжностно лице по ПО, административен орган. Дори и да се приеме, че е налице първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно нищожен административен акт, то същият акт е обявен за такъв поради това, че е издаден от некомпетентен орган, като също така разпореждане [номер]/23 от 25.03.2022 г. на длъжностно лице по ПО е постановен по жалба на К., подадена против разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021 г. на длъжностно лице по ПО, с което на И. А. К. е възобновена личната социална пенсия за инвалидност, считано от 02.03.2019 г. Тоест цялото производство пред административния орган се е развило по подадена от страна на К. жалба против благоприятен за него акт, защото по съществото си той е постигнал желаното от него – възобновена е личната му социална пенсия. Следва да се посочи, че не се установява разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021 г. на длъжностно лице по ПО да е отменено. Наличието на влязъл в сила позитивен акт по основното административно правоотношение означава, че между обявеното за нищожно разпореждане и твърдяните вреди не е налице причинно-следствена връзка. Отделно от горното, правилно административният съд е приел, че по делото К. не се е справил и с доказателствената тежест по закон, като не е успял да докаже и настъпването на твърдяната вреда. Такава не е доказана и от свидетелските показания по делото. Правилно, предвид изхода на спора пред касационната инстанция, се явява и определение № 25204/24.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3185/2023 г. по описа на АССГ. Както административният съд обосновано е приел, реално К. е поискал преразглеждане на спора, което е сторено с процесното решение. Следва да се посочи, че несъгласието на страната с изводите на съда не означават незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Обжалваното решение следва да се отмени само в частта, с която И. А. К. е осъден да заплати на Национален осигурителен институт разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Това е така, защото с определение от 11.12.2023 г. постановено на стр. 205 от делото на АССГ К. е освободен от заплащане на държавна такса по делото. Съгласно чл. 83, ал. 2 такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Именно поради това К. не дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. Освен в горепосочената част, в останалата част обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател, респективно за неговия адвокат, не се дължат, независимо, че в частта за разноските съдебното решение е отменено. Това е така, защото първо по съществото си процесната касационна жалба на И. А. К. е неоснователна, и второ защото решението е отменено именно в частта за разноските, а в производство по разноски разноски не се дължат. Разноски не се следват и във връзка с подадената от него частна жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,